Димо Димов, пианист:

В "Три сестри" Стоян Камбарев се отказа от надеждата и с изкуството си бранеше красотата на безсилието. Вик на безсилие, който не ме подтиска. Излизам от спектакъла като след среща, която ми е била нужна. И не мога да се освободя от Чеховата мисъл, че "... главното не е славата, не е блясъкът, а умението да търпиш. Знай да носиш кръста си и вярвай." И трябва да се науча да живея с вяра и търпение. Струва ми се, така живя между нас Стоян Камбарев - тихо, с търпение и вяра. А може би и с безсилие.

















Три сестри -
разговорът
продължава