Откритие ’99

На 25, 26 и 27 март '99 във Варна и в "Златните пясъци" се състоя осмият попфест "Откритие '99".
В програмата му най-напред се проведе международен конкурс за поппевци, а на следващата вечер - международен конкурс за песен. Участваха представители на Беларус, България, Грузия, Египет, Казахстан, Литва, Македония, Малта, Молдова, Турция и Узбекистан. Представителите на Сърбия и на Черна гора заради войната в Югославия бяха възпрепятствани да участват. Голямата награда в конкурса за изпълнители завоюва вокалният квартет СиДеРиЗ (Узбекистан), а в конкурса за композиция - песента "Глас в нощта" на Еуженио Шембри по текст на Дорис Кеткути в изпълнение на Марвик Люис (Малта). Наградата на публиката отнесе 18-годишната варненка Десислава Добрева, абсолвентка по пиано в училището на изкуствата "Добри Христов" - Варна.
Предполагам, че в България все още малцина извън средите на попмузиката са чували за фестивала "Откритие". Всъщност, за чуване, са го чували и дори са го виждали - БНТ редовно го е отразявала. Но нашата памет за текущото в културния живот е станала днес на решето и задържа само най-едрото. Като в същото време е задръстена от митологизирани спомени за миналото, разбуждани всеки момент, щом нещо напомни за тях. Ето например изказването за фестивала "Откритие" на попзвездата Георги Христов, който вече втора година оглавява журито в конкурса за изпълнители. "За мен "Откритие" е единственият международен фестивал за попмузика в България. Истински, не какъв да е - тази година участват десет страни. За съжаление Министерството на културата не намери начин да помогне на един 30-годишен фестивал като "Златният Орфей" да бъде международен. Това говори за културата на Министерството на културата..."
Една от причините да се знае малко за фестивала "Откритие" е тази, че той се прави във Варна и от варненец без лоби в София. (Оттук насетне моля написаното да се брои само и единствено за моя версия на "Откритие": имам право на такава - дава ми го интерпретативният метод, който вече девета година прилагам спрямо ставащото в българската попмузикална действителност.) От една страна на варненеца Доно Цветков, създател и главен мениджър на "Откритие", такова лоби май не му и трябва. Защото той и така си го има в лицето на (почти) всеки, който някога е влизал в контакт с него и с неговия фестивал, плод - по думите на композитора Кристиян Бояджиев - на "тъй рядко срещаното апостолско-алтруистично начало". Тези думи Кристиян ми ги рече след въздълго обмисляне, като в пълния си вид изявлението му гласи, че "... "Откритие" е отговорил нееднократно на името си необходим музикален форум, намерил основание в тъй рядко срещаното апостолско-алтруистично начало". Когато го запитах защо ми дава фраза, пресована като сибирски чай, отговорният редактор на редакцията за поп- и джазмузика на Българското национално радио отвърна: "За да съм точен!"
Това там за "апостолско-алтруистичното начало" си личи от "сто неща" - например от това, че покрай "Откритие" и другия си шоубизнес Доно Цветков не построи къща, нито купи кола или вила. По-скоро е обратното - ако би ги имал, би "прахосал" и тях за ненаситното си фестивално "отроче". Но Доно печели хората - специално попмузикалните хора - не с нямането, а с имането си. "Пет минути" приказка ти е достатъчна да разбереш, че в съзнанието му няма друго освен този "отговорил нееднократно на името си музикален форум". Тоест главният мениджър е от обсебените за някакво обществено необходимо дело, които в нашата страна все повече редеят, но са й дяволски нужни. Поради тази вътрешна нагласа Цветков, завършил впрочем миналата година задочно културологичния факултет на Варненския свободен университет, е колкото практичен, толкова и не. Това го прави малко нещо съмнителен в очите на властимащите днес (както и преди). Като казвам властимащи, имам предвид тези във Варна. На думи там всеки - начело с кмета г-н Кирчев - е за "Откритие". Богата на престижни културно-художествени прояви, Варна до неотдавна нямаше какво да предложи на младите, та, по думите на г-н Кирчев, изречени преди 2 години и в мое присъствие, фестивалът "Откритие" налива вода в младежката културна политика на община Варна. На дело обаче парите от общината, на които "Откритие" започва да разчита от третото си издание насетне (дотогава фестивалът се е правел от лични средства на Цветков), му се дават по начин, който засега спестявам да опиша. Практично-непрактичният Доно, оказва се, все с нещо "обърквал" процедурно-бюрократичния ред при своите делови взаимоотношения с общинските служби. Но май тъкмо тази му "идеалистична непохватност" го прави - обратно на варненци - желан обект на културна политика от страна на Министерството на културата и по-специално на Националния център за музика и танц. Проектът "Откритие" се представя там добре в ежегодните конкурси за финансиране и дори често се кипри, изписан на първо място в списъците на поощрените начинания. Де да можеше сега тези списъци да ги види Чарлз Ландри, та да поправи написаното преди няколко години на страница 73-та в доклада на европейския експертен екип "Културната политика на България", а именно, че "...популярната музика въобще не попада във вниманието на Министерството на културата и нейното развитие е оставено на пазарните тенденции". (Освен Министерството на културата съдействие на "Откритие" оказва и Комитетът за младежта, физическото възпитание и спорта.)
Малко информация. Началото на фестивала е на 2 януари 1992 г. Идеята "Откритие" да бъде първо варненско културно събитие непосредствено след Нова година бе добра, но криеше рискове. София със сняг я знаем каква "прелест" е. Но Варна със сняг и виелица е нещо по-лошо от постсоциализъм и начален капитализъм, взети заедно - никоя фестивална организация не може да й устои. "Откритие" започва като национален конкурс за млади попизпълнители, международно участие (в рециталните програми) има от 1994 г., а през 1998 г. конкурсът за изпълнители става международен. Новото за 1999 е международният конкурс за песен - първи в страната. През годините на подиума на "Откритие" като рецитални гости са се изявили Лили Иванова, Йорданка Христова, Петя Буюклиева, Ивелина Балчева, Васил Найденов, Георги Минчев, Вили Кавалджиев, Георги Станчев, Кирил Маричков, Петър Гюзелев, Васил Пармаков, Михаил Грозданов, групите "Атлас", "Конкурент", "Симулант", "Бараби блус бенд", "Ъп даун", дует "Авеню", а от чужбина - руската супергрупа "На-На", Барух Фридман (Израел), Оги и Светлана Славкович (Сърбия), Сузана Тнокова и Васил Ангов (Македония) и др. Всяка година в рамките на фестивала се провежда теоретична конференция под ръководството на моя милост. (Тази година тема на дискусията бе "Попмузикални фестивали и културни политики".) "Освен това "Откритие" е средище на фотоизложби, театрални моноспектакли, творчески срещи с юбиляри в попмузиката и... дегустации на български гозби. Последните са възможни, тъй като сред редовните спонсори на "Откритие" е и г-жа Пенка Михова, която "върти" известния ресторант за старинна българска кухня "Параклиса". Ето и нейното мнение, започващо философично: "Каква полза да имаш матерална храна, ако нямаш духовна? Подкрепям "Откритие", защото там младите се запознават с българската песен. Има връзка между нея и българската гозба. Човек може да обича всякаква музика, но преди всичко трябва да познава своята."
Специална грижа на Доно Цветков е да праща лауреатите на конкурса за участие във фестивалите "Славянски базар" и "Златен шлагер" - Беларус, "Еврофест" - Македония, "Бели нощи", "Останкино" и "Стъпала към Парнас" - Русия, "Гласовете на Азия" - Казахстан, "Вилнюс" - Литва, "Памуккале" - Турция и др.
"Откритие" си има запазен знак - раковина, дело на Кирил Пейчев и прецизиран тази година от варненския художник Димитър Трайчев.
Както често става при изследователите на жив културен процес, фестивалът "Откритие" от обект на наблюдение се превърна постепенно в част от моята биография. Живея с проблемите му целогодишно, защото Доно Цветков ме е обявил - заедно с певеца Вили Кавалджиев - за консултант на "Откритие". Вили може да му е, но аз - едва ли. По-скоро е обратното: фестивалът се развива успешно и видимо расте, по моему, защото когато го прави, Доно не слуша никого освен вътрешния си глас. За мен няма съмнение, че у този 30 и кусур годишен човек се е вселил онзи предприемачески български дух, който през всичките години от строителството на Нова България, та до днес е създал или е спомогнал да се създадат и построят у нас училищата, читалищата, музеите, болниците, оперните дружби, театрите, филхармониите, фестивалите като "Варненско лято" и т.н., и т.н. Взирайки се отблизо в "Откритие" чрез метода на включеното наблюдение, аз откроявам редица особености и специфики на първия извънстоличен частен попфестивал в България - варненският. От тези особености бих искала финално да посоча две. Първата е връзката с медиите. "Откритие" я преживя драматично, тъй като тя за дълго определяше медиите като субекти на действие, а фестивала на Доно само като обект на отразяване. Постепенно, след взаимно опознаване, се стигна до сегашното сътрудничество. Днес Радио Варна е съорганизатор на международния попфест, вестник "Народно дело" му е спонсор, а варненският ТВ-център заедно с Цветков изработват от етапите на конкурса (национален и международен) големшки предавания, показвани по националния ефир. Доно вече не счита феста за краен продукт, а за основа на такъв, който трябва да е мултимедиен, да обхваща творчество, изпълнителство и по възможност визия, да бъде с международна програма и да служи за информационен обмен и промоция на верига от фестивали, от своя страна свързани с международния туризъм. Тази верига Доно Цветков нарича "Клуб от фестивали" и с това вече назоваваме втория момент, който искам да изтъкна като характерен.
Идеята "Клуб от фестивали" я артикулира Доно, но я роди самата действителност, която така и не иска да се вмести в клишето "Изток - Запад", разбрано като "периферия и център". По времето, когато на усилията на Доно Цветков у нас все още се гледаше очаквателно, "Откритие" стана обект на внимание от страна на международната фестивална организация ФИДОФ. Варненският попфест бе привлечен за партньорство от споменатите по-горе фестивали за попмузика в страни, които не спадат към западния свят, а образуват други конфигурации: балкански регион, балтийски държави, страни от Средна Азия, още Израел и Малта, а също - сега чрез Египет - Северна Африка. Изгради се международна инфраструктура, която понякога ми изглежда по-мощна от самото "Откритие" като тридневен празник на талантите. Ставащото е изключително актуално за света на попмузиката, която все по-отчетливо сформирва свои поп-Western региони. Така "Откритие" става брънка от една културна реалност, която тепърва ще дава богати плодове. Според мнението на композитори, автори на текстове и мениджъри от Малта, Молдова, Турция и други страни, "Откритие" е прозорец към света за всички участници във фестивала. Този прозорец вече "свети" информационно в Интернет, а подготвяния компактдиск ще представи "Клуба от фестивали", за който стана дума.

Розмари Стателова