Бомби до юбилея
Обяснението, че НАТО бомбардира Югославия от загриженост за или от състрадание към изтерзаното косовско население, е обидно за здравия разум и следва да бъде изоставено. Особено след като трагедията на косовските албанци, ескалирала едва ли не планомерно и като по поръчка под въздействието на бомбардировките, измести всичко останало от телевизионния екран и след като смъртта на поне хиляда сръбски цивилни граждани изобщо не е предмет на разискване.
Кадрите с издевателства над косовските албанци днес доставят моралната муниция за подготвяната сухопътна интервенция в Югославия, ала да не забравяме, че изходната аргументация в началото на въздушните удари все пак бе от друго естество. Ставаше дума за това, югославското ръководство да бъде заставено да подпише военната част от споразумението за Косово - с неприемливото за Белград разположение на войски на НАТО в размирната провинция. При това Белград вече беше преглътнал и подписал по-съществената политическа част от това споразумение. Подписването и на военната част бе въпрос на още пазарлъци за намирането на по-поносим модус за тази военна сила, било под флага на ООН, било под флага на ОССЕ. Но не. Международната общност, както напоследък се назовава НАТО, настояваше Белград да отдаде на НАТО суверенитета си над Косово. На това искане Белград се опъваше, както се опъваше срещу подобното искане на Хабсбургска Виена през 1914 година. На седмото срещу осмото денонощие на въздушните удари целта им започна да гласи: "Край на хуманитарната катастрофа".
Със старта на въздушните удари обаче ръководните западни политици пуснаха в обръщение формулировки за какви ли не други политически цели, сред които подписването на споразумението вече изцяло отсъстваше. В обръщението си към нацията американският президент Клинтън приведе три цели на започналите бомбардировки: първо, НАТО да демонстрира пред света своята готовност и решителност да реагира срещу прояви на агресия, второ, югославският президент Милошевич да бъде сплашен и възпрян от нови офанзиви в Косово, и трето, за дълго време да бъде сломен военният потенциал на Югославия. От втората цел нищо не излезе, постигането на третата е още в ход, а за труповете на цивилното население и без друго няма място в политическите калкулации. Затова нека се спрем на първата цел: демонстрацията на решителността, с която НАТО реагира на агресия или, както гласи стандартният вече израз, защитата на благонадеждността на НАТО.
В какво по-конкретно се изразява въпросната благонадеждност? Засега не знаем много за новата стратегическа концепция, която пактът ще си гласува на юбилейната си конференция в края на април, ала отстояваната днес на Балканите благонадеждност несъмнено е свързана с нея. Въз основа на изтеклите досега в пресата проектодокументи на конференцията на НАТО от 7 и 8 декември м.г. по-посветените политически наблюдатели говорят за три комплекса на новата стратегия: първо, запазване на опцията от годините на студената война за първи или превантивен ядрен удар по противника, второ, изработване на правова база за бъдещи интервенции на пакта "out-of-area" или извън територията на страните-членки, и трето, нова стратегическа задача на пакта, която вече не се ограничава до териториалната защита на страните-членки, а гласи: "Защита на нашите интереси". Три доста деликатни пункта, особено с оглед на досегашните принципи на международното право. Те значително по-добре обясняват защо с толкова непоклатима ултимативност само НАТО и никакво ООН или ОССЕ трябваше да разположи войници за охраняване на мира в Косово.
Тези дни впрочем някои си спомниха и за незаслужено забравената статия "The Curse of Legalism", "Проклятието на легализма" от американския публицист Чарлз Кроутхамер. В статията си, публикувана в "New Republic", влиятелният американски политически коментатор още през 1989 година пледира за американска външна политика без сковаващите я рамки на международното право. Най-добрата външна политика e възможна само без ограниченията на международното право - гласеше кредото на Кроутхамер. Международното право не дава на никоя държава или регионална организация правото на интервенция в друга суверенна държава, и то от каквито и да било съображения, включително и хуманитарни. Дори в случай на геноцид Конвенцията за геноцида от 1948 година не позволява военната интервенция на трета страна. Единствено Съветът за сигурност към ООН е упълномощен да предприема военни действия срещу суверенна държава, ако сметне, че положението във въпросната държава застрашава международния мир. Какво би рекъл Атлантическият пакт, ако утре на свой ред и по своя преценка Китай или Индия се отрекат от Хартата на ООН, за да разрешат някой хуманитарен проблем в Кашмир или Шри Ланка? Затова не е лесно. Налага се едни политици три пъти на ден да повтарят, че липсва друга алтернатива, други съвсем сериозно да обясняват, че въздушните удари не били война и че бомбардирали военния апарат на Милошевич, а не сърбите и оскъдните им индустриални ресурси, а пък американският президент Клинтън да тегли обидни за един средношколец исторически паралели с Мюнхенския договор и Третия райх от 1938 година.
Междувременно след осмото денонощие сред политическите цели вече открито е на дневен ред и ампутацията на сръбската провинция Косово от Сърбия и Югославия и въвеждането й в лоното на суверенните държави. Както през 1991-92 година, и днес с аргумента на възмущението от етнически чистки напредва подготовката на нова етническа държавица на Балканите, естествено, със статута на нов протекторат. За целта с оповестената вече трета фаза на хуманитарната мисия на НАТО се бомбардират цели в центъра на Белград и други градове - хирургически, разбира се, без жертви сред цивилното население. Предупрежденията какви ще са последиците от това развитие за Балканите и Европа са още по-тревожни и недвусмислени в логиката на реализиралите се вече предупреждения при признаването на суверенитета на Словения, Хърватска и особено на Босна. В политическите централи обаче други имат думата. Те превъзнасят дейтънския протекторат Босна като постижение на геостратегическото инженерство и обещават бомбардировки поне до юбилейната конференция на НАТО на 25 април. При липсата на достатъчна партийна и обществена съпротива и след като войната сублимира във видеогейм, разиграван в праймтайма за широката публика, няма кой да ги отстрани от централите им; конюнктурата за политически касандри е оптимална повече от всякога.

Жерминал Чивиков