Кой кой е? - любопитството към тези справочници е естествено. Не само от "нездравия" интерес кой на колко години е, къде е роден, за кого е женен... През последните години у нас различни издатели обявиха "Кой кой е в България?", в културата, журналистиката и т. н. Независимо от недостатъците и пропуските в тях, оформлението и цената им, тези справочници стигнаха и до някакви потребители, извън включените в тях. Липсата на опит, средства и професионализъм оправдават само донякъде неуспехите в създаването на действително реална представа за това кой кой е в определена сфера на обществения, професионалния или политически живот.
Към изданието на "Кой кой е в българската архитектура" на Lotus Advertising се създадоха определени добри очаквания. Предварителната реклама на изданието ги подсили. То вече е на пазара. Промоция се състоя и в Съюза на архитектите в България. Луксозното издание с цена 25 000 лв. е от 280 стр. и съдържа азбучник с 1000 утвърдени и начинаещи проектанти, 200 ателиета и 150 стр. илюстриран архитектурен продукт. Включените в справочника са дали съгласието си, а представените с подробна информация са заплатили определена сума по уговорка.
Издателят на справочника е удовлетворен от резултата и има планове за бъдещи издания, които да запълнят други ниши в архитектурния и строителния бранш... Но дали това е онзи справочник, който виждаха като цел инициаторите? Арх. Галина Димитрова и арх. Георги Станишев, ядрото на проекта "Кой кой е в българската архитектура", не споделят задоволството на издателя Румяна Ковачева. А и не само те, независимо от бързата продажба на първата партида от 300 бр. Разполагането и предозирането на реклама на 50, вместо на 15 рекламни страници, както е по замисъл в първата половина на книжното тяло го натоварва, затруднява достъпа до същинското съдържание на справочника. Липсва така необходимата начална страница-ориентир за ползването му. Не е спазена художествената концепция за изданието на арх. Георги Станишев, основа за изява на структурата му и смисловата му насоченост. Няма индекси на всички участници по различни признаци на български и на английски език. Издателят сериозно се е отдалечил от замисъла на инициаторите. В замислените бъдещи продължения на изданието сигурно пак ще надделява комерсиалното отношение към съдържанието и оформлението. А би могло Съюзът на архитектите в България да подпомогне осъществяването на първоначалния замисъл. САБ може да предостави наличния си архив, който да бъде обработен, допълнен и издаден в обем около 120 едноцветни страници в самостоятелен раздел на един бъдещ справочник. Към него непременно да се включи информация за българските архитекти и тяхното творчество от началото на века досега, с което обществото ще получи по-пълна - като хронология и постижения - картина на българската архитектура. В бъдещото издание би трябвало да се обърне специално внимание на четливостта на композирането му и лесния достъп до информацията. Такъв справочник би могъл да бъде сериозен жест към Световното биенале на архитектурата Интерарх 2000, стига ръководството на САБ да приеме и подкрепи инициаторите.

Маргарита Гочева