Романтичният пънк

Тази книга е като хубава новина: очаквано-неочаквана, различна, отдругаде... Няма провинциален комплекс - не се срамува от своята "периферна" принадлежност, смело поетизира обратните страни на живота в Бургас с типичното самочувствие на "бургаската школа".
Пънк-дискурсът не съществува в българската литература и най-малко в някои напъни за огрубена модерност. "Пого" не е груба книга, въпреки че говори (за) груби неща. Няма как да не се натрапи влиянието на Ървин Уелш: в "ниския" тематичен прицел, в драстичния антигероизъм на преживяването, в търсенето на фрагментарно-халюцинативна поетика, съчетана с алегорични акценти... И все пак усещането не е същото. Уелш предизвиква спазъм на страх пред нещо, в което пропадаш; празнотата, която идва от битието като липса на смисъл. "Пого" от своя страна има "меко" и "човешко" внушение въпреки целенасочената огрубеност в тематично-стилистичния план. Този "пънк" не успява (или не иска) да изтласка докрай породилия го романтичен импулс: той има нужда от грозното, за да усети лишеност-в-красивото и все така търси "человешкото у човека", при това в липсата на неговите нормативни прояви. От една страна - влиянието на българската литературна традиция, която е поразително (и) сантиментално хуманистична. От друга страна - може би така трябва да изглежда "мъжкият" пънк при идентификацията на женската интелигентска чувствителност. Пънк-героят на Райна Маркова иска да бъде обратното на "нормалния" интелигентен човек, а неговата чувствителност е самата обърната интелигентност, която се задушава от своята собствена уязвимост. Най-малкото името Диоген ни праща да мислим в тази посока, като че ли сме поведени за ръка с прословутия (текст-)фенер, за да търсим Човека.
Текстовете, които следват "поемата", могат да бъдат наречени и разкази, и притчи или импресии... Те не са равностойни както помежду си, така и спрямо основния текст, оправданието на тяхното присъствие може да бъде само в погоефектите на търсеното общо внушение. Все пак оставаме с удоволствието от една игра на идентичности и идентификации, на "пого" и ред, на пънк и традиция.

Милена Кирова












Думи
с/у думи








Райна Маркова.
Пого.

Издава
Дружество
на писателите
.
Бургас, 1998.