Точно с края на март завършиха и тридесет и деветите "Мартенски музикални дни" в Русе. Каква е рецептата да задържиш един фестивал на високото му художествено ниво толкова години, знаят единствено Ива Чавдарова и нейният екип - организаторите на този музикален форум. От парите, и то много, без които не може, през личните контакти до малките детайли - плакати, диплянки, украса, изпъстрили целия град, за да се почувства той наистина по-различен, макар и за 15 дни. Дни, в които нещо очакваш да се случи и то непременно се случва...
28 март - оркестър "Букурещки виртуози" с диригент Хоря Андрееску. Очаквани с не по-малко оживление от знаменития Башмет и "Московски солисти". Между Моцартовата 35 симфония "Хафнер" и Симфония 103 на Хайдн чухме малко странно разположената композиция на Франк Амсалем "Нощи" за джазквартет, струнни и ударни. Неотдавна прозвучала в Париж, за пръв път сега и у нас. Въпреки отправеното предизвикателство срещу традиционалистите - джазмени сред фракове, тя "потъна" в обкръжението на вечноживата класика. Защото необичайното дойде единствено от прочита на Моцарт и Хайдн. С изключително елегантен оркестров звук, с тънката игра между сериозното и закачливото, със заразяващите флуиди на удоволствие, струящи от сцената.
В добрите традиции на "Мартенските музикални дни" е изпълнението на кантатно-ораториална творба. Това са традиции, с които навремето запомнихме изключителния диригент Васил Арнаудов и изпълненията на "Сътворението" на Хайдн или "Военния реквием" на Бритън... Но по отношение на Моцартовия реквием, изпълнен на 29 март с хор и оркестър на Русенската опера и солисти Цветана Бандаловска, Емилия Ботева, Николай Моцов и Павел Герджиков, диригент - Георги Чапразов, сходството е само в запазване на традицията. Духът на Маестрото и онова, което той беше вградил от щедрия си талант за 30 години в Русе, усетихме в концерта на смесения хор "Проф. Васил Арнаудов" (на 25 март) - един хор, който е създаден през 1993 г., негов диригент е Драгомир Йосифов. Състав със свое, по-различно лице, което не можем да не забележим, ако се плъзнем по типично българското, не без злорадство, сравнение с прочутия русенски хор "Родина". Отличен вече с Голямата награда на международния хоров конкурс в Полхайм, Германия, миналата година, хорът е амбициозен в репертоара си: сакрална музика от Щюц, Галус, Пуленк, Ебен, Верди прозвуча в програмата, както и хорови песни от Пипков, Иван Спасов, коледарски обработки на Иван Бояджиев и Драгомир Йосифов. Това е ансамбъл с добра споеност на чисто интониращи свежи и красиви гласове.
В един фестивал трябва да има от всичко. Почти тричасовия концерт на Франк Амсалем квартет (29 март) внесе необходимия друг цвят. В град като Русе, с публика, изработила железни критерии към този жанр, не е лесно да раздвижиш емоциите. Но чарът на четиримата музиканта с интернационален привкус (французите Франк Амсалем - пиано, и Франсоа Мутен - виртуозен контрабасист!, канадският саксофонист Франсоа Таберже и каталунецът Марк Миралта - ударни) наделя. Наложи, да посвирят и на другия ден за "ненаситните" в предварително обявената джаз-работилница.
Един от концертите на Софийската филхармония под диригентството на Емил Табаков бе свързан и с дебют. (31 март) За първи път солист на този оркестър бе младия цигулар Николай Минчев с Втория цигулков концерт на Прокофиев. Този опус, е от една страна, благодатен за изпълнителя по отношение на цигулковата техника. Но и подвеждащо хлъзхав в привидната си художествена "простота". Николай Минчев избра една по сдържана, изчистена откъм излишна емоционалност интерпретация. И остана отворен за очарователните диалози между солист и ансамблови групи, в които за жалост малко понатежа оркестровият баланс. И ако в първия си концерт (30 март), софиските филхармоници заложиха на популярни творби като увертюрата "Карнавал" от Дворжак, Григ - Първа сюита "Пер Гинт", сюита из балета "Гаяне" на Хачатурян, то във втория концерт на закриването на фестивала чухме оркестъра в респектиращо сериозна програма: Четвърта симфония от Малер и Четири последни песни за сопран и оркестър от Рихард Щраус. Двама вещи познавачи на тази късноромантична музика - великолепната Анна Томова-Синтова и диригентът Емил Табаков пресякоха своето виждане за звукови багри и линеарна разгърнатост в удивително единомислие и хармония. Впечатляващ завършек на "Мартенските музикални дни" с отворен финал към следващите - юбилейни, четиридесети подред!

Янина Богданова




Мартенски
музикални
дни '99