Концертът на Младежкия фестивален оркестър на 23 март бе сред онези празници на духа, които дълго се помнят - с великолепната и оригинална програма, с изпълнителите и диригента.
... Половин година, след като от този свят си отиде един от големите европейски композитори, румънецът Анатол Виеру, в Русе прозвуча българската премиера на неговата симфония-концертанте за двама солисти (обой и кларинет) и струнен оркестър "Тарагот". Заглавието е название на унгарски духов инструмент (сещаме се за румънска Трансилвания) с древни персо-арабски, турски, монголски и индийски аналози, със символно драматична социокултурна история, с битие и на народен, и на професионален инструмент (в диригентската си дейност го е използвал например Густав Малер). Разпространен и в Румъния, и в Югославия. Странният, модално-фолклористичен (да не забравяме, че преди 20 години Виеру написа "The Book of Modes" - своето теоретично "евангелие") и същевременно пронизващо-трагичен (на места - сякаш в духа на апокалиптичните образи на Йеронимус Бош) етос на тази творба е родила силна, "изтерзано" експресивна музика, актуално съзвучна на балканското ни битие, особено през последните седмици.
Името на Божидар Спасов е добре известно и високо ценено от интересуващата се аудитория у нас и в Германия. Внезапно заболяване на чудесната певица Кристина Ашер превърна неговия "Глаголически концерт" за алт, 13 струнни и чембало (1984) в четиричастна "нова" творба със солиращ кларинет - един редакторски подвиг, осъществен за 2-3 денонощия от автора и превъзходния кларинетист Росен Идеалов. Словесната идиоматика на творбата стана опосредствено-условна, но затова пък молитвите (против глухота, против слепота - !!) спечелиха - откъм допълнително, обобщено-медитативно внушение и изискана инструментална красота.
Tempi concertati VII за кларинет, пиано и 13 струнни на Константин Илиев бяха най-разтърсващото събитие в програмата. Макар и недовършено, половинчасовото произведение покорява с необичайната си изповедалност, с необичайното формоизграждане и темброво-колористичен баланс, с "оголената" си интимност и същевременно дълбоко стаен драматизъм. Една "лебедова песен" на големия първомайстор на съвременната музика у нас, който на 9 март т.г. щеше да навърши 75 години. Ако не бе злокобният 6 март преди 11 години. Русенци достойно почетоха паметта на твореца, който преди 51 години започва диригентската си кариера в тогавашния Черковен салон...
Преобладаващо младите оркестранти, както и солистите Росен Идеалов (кларинет), Марио Ангелов (пиано) и Светлана Анчева (обой) демонстрираха завидно висока степен на професионализъм и вътрешно-ангажирано себераздаване.
На диригентския пулт бе минаващият също все още за млад Драгомир Йосифов (р. 1966), поднасящ ни в последно време респектиращи примери за професионална зрелост. Музикант, който освен несъмнения си талант (и като композитор, и като диригент и интелектуален капацитет, напоследък неведнъж се превръща в емблематична фигура, когато става въпрос за интерпретация на съвременна музика у нас.

Лъчезар Каранлъков




Мартенски
музикални
дни '99