Нещо, което няма нищо общо

Слънцето в ... днес свети по-различно. Цветята, птичките и децата са добре.
На мястото на многоточието в първото изречение може спокойно да сложите името на който и да е български град или село и ще си направите сами увод на радиокореспонденция от страната. И ако това за вас ще бъде само игра, за други е професия.
Кореспондентската мрежа на всяко национално радио има тежестта на централното си студио. Така би трябвало да е и при нас. За да се преодолее натрупаното с право недоволство, че ни занимават само със София, че никой не се интересува от проблемите и случващото се в държавата. За да се прескочи пропастта между център и периферия. Доброто желание кореспондентите да бъдат равнопоставени с останалите си колеги обаче не може да свърши цялата работа. Написването на материалите е занимание самотно и с него кореспондентът трябва да се справи сам. Напрежението е още по-голямо, отколкото при колегите му. Кореспондентът трябва да докаже, че темата му е важна не само за региона, но и за всички останали. Да се пребори за значимост с претрупания от събития софийски ефир. При това всяка хубава журналистическа тема може да бъде окепазена от лошо представяне.
БНР дава простор за изява на кореспондентите си. Не само в новините, но и в други отрязъци от програмите си. Така представени, нещата звучат чудно, като при CNN, където действително кореспондентите изграждат цялостния облик на медиата. При нас обаче разликите между столичните и извънстоличните радиогласове са чувствителни. Повечето кореспонденти започват с "подвеждащи лийдове" - първите им изречения тръгват с нещо, което няма нищо общо с останалия материал. Това за цвят не е лошо, но когато се превърне в практика, се компрометира. На фона на природната картина, дупката от паднала бомба изглежда комична. А тази пуста хубава българска природа е любима на кореспондентите от страната и за да я опишат те са готови да жертват новината. Вместо да са информационни, включванията им приличат на безцелна есеистика. Редом до тях стоят напрегнати репортажи от София, които дори когато са слаби, в сравнение придобиват смисленост. Точно в кореспондентите трябва да бъде силата, защото те, взети заедно, носят мненията, нагласите и вижданията на хората в държавата. Бедата не е само в журналистите, които не знаят как да ги обобщят, а в това, че за природните картинки им се подиграват, а не им обясняват защо не са подходящи.
Освен от страната, БНР има кореспонденти и в чужбина, чувствително активизирани в момента за отразяването на балканската криза. Един държи на битовата страна на живота, друг го избива на философски коментари, трети говори срещу държавата, от която предава - всеки си е намерил значката, която да го отличи. Във всяка кореспонденция има информация, пристрастна или не, но важна. Значи може да има добри кореспонденти. Още повече, че тези от чужбина се справят с мисленето на два езика едновременно, тяхната задача е по-сложна. Ако накарат кореспондентите от страната да си пишат материалите първо на чужд език, а след това да си ги превеждат, сигурно и от тях ще чуем нещо наистина добро.

Вяра Ангелова












От въздуха
подхванато