Кратко и неясно

За разлика от Саддам Хюсеин, който досега нямаше нищо против войните да се превръщат в помпозни телевизионни опери, Милошевич наложи пълно информационно затъмнение още в началото на бойните действия. НАТО отвърна почти със същото и дори започна да се оплаква от висящите журналисти край базите си, които действали като система за ранно предупреждение в полза на сърбите. Така войната, или по-скоро военните действия, защото казват, че същинска война не е обявявана, навлязоха в обичайното си отношение към медиите. А то е характерно със строго цензурираната си информация; като неизменна част от нея се включва и дезинформацията - особено от сръбска страна, защото към това средство прибягва обикновено по-слабият. Например съседите казват, че поне двадесетина натовски самолети вече са свалени, пактът признава само за един. Няма как пък да се докажат улучените крилати ракети, затова техният брой може да набъбва до безкрай. Така, дори и свалени, тези летателни средства продължават да хвърчат в югославското небе и по този начин се разкрива тяхната дяволска същност. Или вълшебна. Юнакът сече бясно крила и глави, но те израстват отново. От друга страна мълчанието на Милошевич прави възможно допускането, че югославската ПВО все пак съществува. Но това даже не е важно. Днес Сърбия може да спечели крайната победа, ако не е Сърбия; т.е. единствено ако действа като Махатма Ганди: с пълно несъпротивление, с попконцерти, с гроздова и живи вериги. Но без етническите прочиствания и залавянето на разсеяни пленници, разбира се, с абсолютна военна ленивост и отваряне на пространството си за всевъзможни телевизионни камери. Това обаче би било в разрез със сръбския юнашки характер; така да се каже, сърбинът обича по-буйно да се весели и пие, да изритва периодично смотаните и безполезни албанци от кръчмата си, да пуца от време - на време във въздуха, като всеки път пада по едно натовско хвърчило. Обича да се хвали. Ъндърграунд. (Слобо сякаш не прилича на сърбин, той пие сам и мрачен в самотния си ъндърграунд.) Един вид, Сърбия отново реши да се осланя на своята митология и какво друго да направи; тя не може да действа като Ганди, защото е Сърбия. Големият бие малкия, той пък си го изкарва на още по-малкия. В Европа, а само в нея ли, винаги така е било.
Информационната и потъмнена цедилка всъщност създаде комфорт на нашите медии и особено на телевизията. Новините, защото са едни и същи, бързо омръзнаха, политическите и политологически коментари са безкрайно постни и скучни - особено след като първоначалните данни за паника се поизгубиха. Нямаше какво друго да направят журналистите, освен тихо да преминат към великия завет на Наполеон: "Говорете кратко и неясно". Единствено Елена Йончева в "Екип 4" се сети да покани военнотехнически експерт, който сравнително достъпно обясни техническите аспекти на бойните действия. "Това е полигонна война", каза той. Вероятно не трябва да се създават илюзии за справедливост, обгръщащи едната или другата страна в конфликта. Той е тук и силата, пораждаща сила, е била винаги по-силна от морала. В крайна сметка, по-справедлива. Възможните наши загуби, изгоди, или пропуснати ползи също ще бъдат справедливи.

Ромео Попилиев












Петък,
ранна утрин