Да не се страхуваме
и да не крадем
Кадър от "Коля"
По покана на София Мюзик & Филм Фест у нас гостува Ян Сверак - режисьорът на "Коля". Роден е през 1965 г. в Прага. Още дипломната му работа, късометражният филм "Нефтианци", прави впечатление и Сверак е поканен с него в Америка ("Оскар" за най-добър чуждестранен студентски филм). Пълнометражният му дебют "Начално училище" също се радва на успех - номиниран е за "Оскар" '92. Следва "Акумулатор 1", който е най-скъпият чешки филм - смешна пародия на американските суперпродукции, пълна със спецефекти. През същата 1994-та Сверак снима "Пътуването" (Голямата награди от Карлови Вари '95) - емоционално-закачлива перифраза на класическия американския филм "Волният ездач", заснета почти без пари. Идва ред на "Коля" (1996) и поредният "Оскар" се насочва към чешките земи. Сверак е отново в Америка, отново е обект на внимание и похвали. И забелязва, че "така те правят с всеки. Изглежда това там е някакъв народен обичай." В момента режисьорът работи върху филм за чехословашките пилоти, които по време на Втората световна война воюват в британската армия като доброволци. Опитва се да търси човешки ценности и характери, проявени в екстремна ситуация, защото мисли, че "днес не е много ясно какво е действително ценно и какво не е".

- Чехия не е голяма страна, но от там често идват филми на световно равнище. Как си обяснявате това?
- Според мен има две причини: едната е икономическа. Ние сме страна, която открай време няма развито земеделие, а промишленост; хората са съсредоточени в градове, а там могат да се строят кина и това е най-евтиният начин на забавление. Да се ходи на кино е по-евтино отколкото на опера например, а за публиката са нужни филми. Ето тук, у вас, в земеделските страни, киното не е толкова развито. И втората причина - ние сме някъде между Германия и Русия. Носим славянското в себе си, но сме възпитани на някакъв ред, така че успяваме да се съсредоточим върху работата си. Човекът на изкуството сам по себе си е мързелив. Ние сме мързеливи, нали! Но това, че имаме немска работливост...
- Прочетох добри отзиви за един чешки филм, който излиза тази година - "Завръщането на идиота", отново на млад режисьор.
- Не съм го гледал още, но Саша Гедеон е талантлив човек, малко суховат, но е чувствителен и не си позволява да бъде повърхностен. Много млади хора снимат филми, но не си дават сметка, че трябва да знаят за какво разказват, на кого разказват... Саша има божия дар да мисли върху това, което прави.
- Това означава, че не сте единствена лястовичка, което пък навежда на мисълта, че в чешкото кино нещо става.
- Нещо става, да. Но не бих искал да обобщавам, че това е начало на някаква нова чешка вълна. Всички ме питат за това. Но днес кинаджиите са много разединени.
- То и по времето на "вълната" режисьорите не бяха кой знае колко близки...
- Така е, наистина. Менцел например не е искал много-много да дружи с останалите... Бил е малко самотник. Но просто е имало такава ситуация и такова настроение, че взаимно са се вдъхновявали. Не може да се каже, че са били в една и съща работилница.
- И във филмите от преди войната, и в тези от "новата вълна", а и във вашите, чешкият език е от особено значение. Защо е така?
- Ние сме в изгодно положение, защото сме малка страна и етнически сме монокултурни, нямаме голямо малцинство, нито голяма имиграция и всички сме развили езика си на еднакво ниво. Този език не е опростяван и във всички краища на страната се говори на едно ниво. Затова можем да си играем с езика и зрителите ни разбират, което примерно английският език не може да си позволи. Съвременният английски е така опростен именно заради прилива на други култури и той се е изгладил като речен камък и всъщност се е превърнал в компютърен език. И другата полза от това, че сме монокултурни е, че чешките зрители обичат чешките филми, така че и когато филмът е лош, идват да го гледат - поне няколко седмици, преди да се разчуе. А когато филмът е добър, измества от класирането американската продукция. "Коля" например имаше повече зрители от "Титаник".
- Културата ли привлича имигранти в Чехия?
- Това, че в Прага живеят 60 000 американци, не е заслуга на културата. Те са там, защото живеят свободно и у нас е евтино. Хора, които не намират работа по професията си в Америка, у нас са търсени. Те са специалисти с образование и фирмите с удоволствие ги взимат на работа. Животът в Прага е приказен. Може да се пуши навсякъде. Момичетата не си играят на феминизъм и не се страхуват от СПИН, както в Америка. Така че съществува възможност да си свалят някоя мацка и ние ставаме страна на нови възможности. А за имигрантите от Изтока има известна икономическа причина, защото ние всъщност сме някъде между Изтока и Запада, жизненият стандарт все още е по-висок, отколкото в Русия, но по-лош, отколкото в Германия...
- Гледах дипломната ви работа - "Нефтианци" в Оломоуц, хубав град...
- Нали! Когато бях там за първи път, ме изпълни страхотно възхищение и гордост. Преди това си мислех, че само Прага е такава - и уютна като майчица, и извисена като интелектуалски град.
- "Нефтианци" беше много иносказателен филм, докато "Коля" е по-директен. Накъде върви вашето развитие?
- И аз бих искал да знам. Разбира се, "Нефтианци" бяха снимани по време на комунизма, когато екологията беше табу... Филмът стана възможен само защото учехме във ФАМУ, където нямаше желязна цензура и експериментите бяха позволени. И понеже беше все пак като на шега, мистификация някаква, филмът мина и идеята си остана, без да могат учрежденията да ме корят, че ги критикувам. Например върху такава мистификация е основан театърът на баща ми Зденек Сверак (театър "Яра Цимерман" - бел.а.). Разбира се, тези по-игрови форми ме забавляват повече, отколкото директните, както нарекохте "Коля". Но тази история изискваше тази форма. В първия игрален филм, който правих, пак по сценарий на баща ми - "Начално училище", търсех някакъв начин да го снимам така, че да ми е още по-забавно, но после разбрах, че мога само да объркам разказа, че случката не позволява да бъде така разказвана. Тя трябваше да се разказва просто.
- Казвате, че познавате добре руската култура.
- Все пак ни я тъпкаха в главите в училище. Аз съм учил седемнадесет години руски. Определено познавам руската култура по-добре, отколкото англичаните. И освен това съм славянин, нали? И добре мога да си представя как могат да се доведат нещата наистина ad absurdum от това, че си руснак. Но ако се опитвате да ме изпитвате върху Есенин, ще получа двойка, разбира се. Сега, когато сме изложени на американската култура, у нас възникват комплекси от това, че никога не успяваме да правим нещата като американците, че не можем да снимаме американски филми. Аз като чешки режисьор изобщо не мога да заснема американски филм. Дори и Форман. Той всъщност снима исторически филми - "Амадеус" е откровено исторически, а и случката в "Полет над кукувиче гнездо" е станала 15 години по-рано. Не знам кога точно, но някъде през 60-те години. На мен лично страшно ми олекна, когато си дадох ясна сметка, че съм чешки режисьор, че моята публика са чехите и това, което имам зад гърба си, е нашият опит, че не мога да бъда някой друг. А да осъзнаеш това и да му се радваш, да имаш съзнанието, че си на мястото си - това всъщност е охолство. Моят продуцент например е южноафриканец. Живее в Лондон, тъй като се е борил срещу апартейда. И е изтръгнат от корена си - човек, който всъщност няма роден край. Така че на мен в Чехия си ми е много добре. Неотдавна си говорехме за немците и един човек ми каза: "Знаеш ли, те вече си изкараха времето на вината, признаха си я, платиха за нея и затова сега вече са спокойни". Ние, чехите, не сме си признали вината нито за колаборационизма по време на войната, нито за колаборационизма с комунистите и непрекъснато се правим, че други, някакви "те" са ни виновни... И когато си признаем, че това сме били ние, които всъщност сме се огънали, ние сме се навели, ние сме приели да живеем по такъв начин, тогава ще намерим успокоение. Така стои въпросът и с нашето славянство.
- Опитвате се да изследвате човешките характери. Бъдещият ви филм ще е за чехословашките пилоти в Англия по време на войната.
- Притеснявам се, че нашият народ губи илюзиите си. Хората престават да вярват на всичко, защото след революцията много неща се разграбиха; тези, които се държаха възпитано, са бедни, а тези, които се държаха лошо, живеят добре. Величината на личността започна да се измерва с времето, което й отделя телевизията. Вниманието на обществото се насочва към разбойници или към хора, които са имали полов контакт с президента. Ето защо по някакъв начин трябва да се подкрепя мисълта на Масарик "Да не се страхуваме и да не крадем". Че не са важни имотите, а как се чувства човек отвътре и какво всъщност той е направил с живота си. Затова именно във филма изследваме характерите на персонажите и мотивациите им - та те са най-обикновени хора. Герой не е този, който не се страхува, а този, който чувства необходимост да се държи както трябва, да прави каквото трябва. Да постъпва така и когато му е трудно, и когато се бои, и когато прави грешки, за които после се укорява цял живот.

Разговора води Валентин Траянов



Разговор
с Ян Сверак











Автограф
за Култура:
Да не се
страхуваме
и да не крадем -
Т. Г. Масарик

и Ян Сверак
се присъединява