Мирисът на парите
Документалният филм "Мирисът на парите" на швейцарския режисьор Дитер Гренихер бе показан извън конкурса в рамките на "Макс Офюлс Прайз" '99 (фестивал на немскоезичното кино в Саарбрюкен, Германия). И предизвика необичаен интерес.
На фона на четирите части от Шестата симфония на Чайковски авторът ни среща с четирима милиардери от Цюрих. Неочаквано получил огромно наследство, единият от тях предпочита да остане анонимен (заснет е така, че лицето му винаги е в сянка). В миналото учител, той продължава да живее според привичния си стандарт. Единственият лукс, който си позволява като рентиер, е да има много свободно време... Богатата наследница на текстилен индустриалец продължава да учителства, но голямата част от приходите си изпраща на гладуващите в Африка. Тази 48-годишна жена с одухотворено лице, повлияна от "фоколарното" движение, живее в "комуна" с още три жени - скромно, в хармония с изконните християнски стойности... Медийният бос Юрг Маркард е типичен новобогаташ - започнал от списанийце за юноши, прераснало в популярното "Popcorn", днес той издава над 30 списания с развлекателен характер, 6 всекидневника, притежава 2 печатници в Унгария и Полша, има дял в 2 унгарски радиостанции... Четвъртият събеседник е в абсурдна ситуация: от години води дела срещу една банка за изгубеното си състояние, живее от социална помощ и си спомня на какъв натиск е бил подложен навремето като финансист и предприемач.

- С какво ви привлече "Мирисът на парите"?
- През 90-те всеобщата устременост към пари доби невиждани размери. Максимализирането на печалбите като висш обществен принцип и съпричастността на целия народ (макар и привидна) към това акционерско-валутно надбягване ме ужасява. Какво значи това втурване към материалното в една страна като Швейцария? Тук дори средната класа може да си позволи почти всичко.
- Защо се насочихте към най-богатите?
- Отначало възнамерявах да представя контраста бедност - богатство, но съществуваше опасност да се подхлъзна към морализаторство. Предпочетох да се огранича в прослойката на богатите - повечето от зрителите не се числят към тях и сами ще усетят контраста. Освен това ми се искаше да се вгледам в няколко житейски истории, за да проумея по-добре как парите влияят върху човека.
- Не разчупва ли свещено табу навлизането в темата "пари"?
- Наистина, в Цюрих едва ли някой ще признае лесно, че принадлежи към привилегированата класа - протестантската етика отрича прекалено голямото или леко придобитото богатство, както и парадирането с него. Така че богати са винаги другите. По време на предварителните проучвания всички разпитвани ми обясняваха, че по грешка съм се обърнал към тях. Самото понятие "богат" в нашата страна е свързано с нещо подозрително, също като понятието "власт". Изглежда така, сякаш в Швейцария няма нито властващи, нито богаташи.
- Вие самият бихте ли отговарял охотно на въпроси за имотното си състояние?
- Въпросът за парите е шокиращ, особено когато става дума за конкретни цифри. Аз самият не правя изключение. Не съм готов да изяснявам пред другите финансовото си положение. Това е културно дефиниран начин на поведение, типичен за нашата страна. Негов конкретен израз е банковата тайна - ясно е защо мнозина извличат облаги от тази закрила на парите.
- Защо се спряхте тъкмо на тези четирима представители на имотното съсловие?
- Търсех противоположностите сред самата облагодетелствана прослойка. Анонимният мъж във филма живее нормален живот като стотици хиляди в страната ни - с нищо не бие на очи и при все това в тихата си стаичка печели от дивидентите си. Той сподели, че се чувства закотвен в средното съсловие. Юрг Маркард се държи точно обратното - живее като Бакхус и всъщност не е типичен за швейцарския манталитет. За разлика от него етиката на Сузане Щеели търси изход от дилемата на богатите, изпитващи чувство на вина заради мизерията по света. С възгледа си, че човек се самоосъществява чрез даването, тя остро се противопоставя на максимата, господстваща в обществото.
- А какво е това "фоколарно" движение, от което е повлияна героинята ви?
- През 1943 г. в Триест 23-годишната учителка Чиара Любич организира група от млади жени, които събират средствата си, за да помогнат на бедстващите през военните и следвоенни години. Това е началото на "фоколарното" движение (от италианското "фоколаре" - огнище), което днес има над 100 000 членове и повече от два милиона привърженици. Открито е за всички, независимо от религията им. Стреми се да прехвърля мостове между хората, да премахва напреженията, ратува за социална справедливост и мир, както и за начин на живот, съзвучен с мирозданието.
- Вярвате ли, че примерът на Сузане Щеели ще се окаже привлекателен за зрителите на филма ви?
- Не съм сигурен. Наблюдавам процес на промяна в ценностната система. В старите цюрихски фамилии спекулантите винаги са били презирани заради стремежа им към лесно забогатяване. Обаче напоследък намират все по-добър прием в обществото...
- Вашият филм внушава усещането, че възможността за неограничено увеличаване на богатството въздейства като магия върху съвременния човек...
- Да, спекулантите са модерните алхимици. Хората винаги са мечтали с малко труд и от евтин материал да създадат нещо скъпоценно. Днешните възможности на спекулацията правят сякаш тази мечта изпълнима. Все повече играчи се включват в това световно казино. Актуалните борсови индекси се предават по радиото и телевизията, ежедневниците са изпълнени с курсовете на акциите, облигациите... Така икономическият просперитет придобива трансцендентален характер. Не вярата в отвъдното, а икономическото действане в тукашното открива пред модерния човек поглед към безкрайността.
- Във филма си цитирате Ерих Фром, Махатма Ганди, редица съвременни философи, психолози, психоаналитици, социолози...
- Описаните от Ерих Фром и други философи модели на съществуване, противопоставянето между "да имам" и "да бъда" бяха за мен канавата на филма. Но тези понятия са не само теоретични - събеседниците ми постоянно ги употребяваха, когато говореха за пари и за начина си на живот. В нашите преситени от излишество общества консумирането е твърде важна форма на имането, тъй като намалява страха.
- Интересно е, че с изключение на четвъртия ви събеседник, в чиято съдба прозира грозната страна на парите, останалите трима изглеждат напълно щастливи. Така ли е наистина?
- Да, иначе не биха се съгласили да ги снимам. Но като цяло хората в Швейцария, една от най-богатите страни в света, далеч не винаги излъчват жизнерадост. Едва ли другаде самоубийствата са толкова много, колкото у нас. Мнозина от имащите усещат силно противоречието между устремеността си да увеличават богатството си и онзи начин на съществуване, който откликва на съвсем други човешки потребности. И все пак те се предават на това противоречие, победени от притегателната сила на парите.
- Защо избрахте за музикален фон на филма си "Патетичната" симфония на Чайковски?
- Тя ми предостави възможност да разкрия едва доловимия патос на парите.

Неда Станимирова



Разговор
с режисьора
Дитер Гренихер