Годо - очакваният герой от знаменитата пиеса на Самюел Бекет "В очакване на Годо" - за първи път се появи на българска сцена в пиесата на черногорския автор Миодраг Булатович "Годо дойде", поставена съвсем наскоро в Русенския драматичен театър. Творбата е написана през 1965 година и е преведена на немски, френски и английски. За какво се разказва в тази своеобразна вариация на Булатович? Героите са същите, както в пиесата на Бекет. Само с една съществена добавка - Годо. Миодраг Булатович запазва Бекетовата атмосфера на тягостност, мъчително очакване, философско "дърдорене", каламбурност на словото, карнавалност на действията. И всичко това сред едно спряло време и една самотна бесилка, край която от време на време преминава влак - влакът на живота. Героите отдавна вече не чакат Годо. Дори им е хубаво, че го няма: така надеждата за него предизвиква у тях някакво сладостно усещане, че съществуват, че ги има. Но ето че Годо, буквално с гръм и трясък, се появява. И оттук започва парадоксалното, тъжното и философско размишление на Булатович. Годо е очакван като месия, а пристига един... фурнаджия! В сблъсък с героите той достига до печалния извод, че тези хора са осъдени именно да чакат. Те не могат да правят нищо друго, защото са белязани с метастазите на закостенелост в мисленето, робска психика, равнодушие към човешките болки и стремления на себеподобните, опиянение от властта, щом я докопат. Те са загубили чувството си за почуда и любопитство към света. Дори и Бог да дойде, те пак няма да се променят. Така авторът на "Годо дойде" сред атмосферата на пъстра вакханална игра, в която се потопяват персонажите, неусетно извежда тъжната констатация: човек е непроменяемо същество, здраво захванато в пипалата на злото. Човекът се е смалил. Финалният монолог на Годо действа покъртително тъкмо с този зов към човечеството да придобие повече стремеж към свобода и мечтателност, да действа, за да промени битието си. Творбата на Миодраг Булатович не е загубила свежестта на съвременните си послания. Тя парадоксално доказва, че наистина Годо не трябва да идва, а да го очакваме: надеждата съхранява у нас хуманизма и добродетелността...
Постановката на "Годо дойде" е дело на гост-режисьора от Република Македония Боре Ангеловски, който е директор на театър "Чекори" в Скопие. Сценографията е на младата художничка Елица Георгиева, музикалното оформление на Стайко Стайков, а хореографията на Стоян Георгиев. Ролите на знаменитите Бекетови герои се изпълняват от артистите Венцислав Петков (Владимир), Милен Димитров (Естрагон), Георги Стефанов (Годо), Иван Хаджиянев (Лъки), Никола Чиприянов (Поцо), Любомир Кънев (Момчето), Николай Найденов (Чернобелият).

Кирил Петков