Мюзикъл по Жан Ануи
Нека първо представя новото шоу в заведението Mr. Punch. Нарича се "Кръстът или цената на компромиса" и е означено като мюзикъл-триптих по произведения на Жан Ануи. Композитор и аранжор - Сашо Младенов, либрето и стихове - Майя Остоич, режисьор Стефан Савов, сценография Сашо Младенов, сценична конструкция Рангел Йосифов, костюми Христина Масленкова. В ролите на Светата Инквизиция, Жана д'Арк, Евридика и Антигона - Майя Остоич.
Държа да подчертая - това тук не е отзив, нито дори мнение. Просто - впечатление. Защото краткото (час и нещо) парче с твърде дълго заглавие на Майя Остоич и Сашо Младенов е сериозна работа, плод на също тъй сериозни творчески усилия, които аз от prima vista едва ли мога да осмисля.
Макар и моноспектакъл, "Кръстът..." е всичко друго само не и монопродукт. Триптихът така си и гъмжи от ярки детайли, елементи, "факти" и изобретателности, които ти като зрител приветстваш мимоходом, докато следиш основното: трикратната изповед, или да кажем самопрезентация на "жена с характер", избрала смъртта поради неприемане на компромиса. (Антигона: "Искам щастието да е пълно, иначе хич не ми трябва... За да не го увъртам повече, ще си кажа направо на какви две борещи се помежду си половини се разделя моето впечатление. Почвам с обращение: Майя, Сашо, извънредно много харесвам изявата ви. Мюзикълното в първата част (Жана д'Арк) е просто блестящо в своята миниатюрна музикална драматургия - тези два плана в музикалната образност, които се явяват един след друг в защита или против избора на Жана, тяхната контрастност е направо прелест. Това - като пример за успеха на музикалната партитура. А пък Майя Остоич е самата енергийност, самото въображение в изпълнението на твърде сложната актьорска партитура на това шоу за един човек. Пък и самата идея за семеен "театър в куфар", при който жената е главното действащо лице, а мъжът - всичко останало, е за приветстване. Така че (свободни) композитори и актриси: женете се! Само че - защо сте тъй дяволски сериозни в този мюзикъл? В този смисъл като зрител имам предложение: от триптиха да направите диптих - една сериозна и една комедийна версия на основната Ануи-идея. Защото "Антигона" не се е получила като синтез, а е като реприза, при това по-слаба от експозицията. Напразно Сашо Младенов вплита нишка хумор в сантименталната балада "Сама те избрах, о гроб мой студен". Майя хем я пее, хем е едно към едно с хамлетовската сериозност. Та ми дойде много. И си мисля, за да не се губи направеното - не може ли да се вкара малко алеаторика в изпълнението? За да има тръпка, всеки път зрителят избира кои версии да комбинира - Жана с Евридика или Антигона с Евридика. Пък ако някой рече, ще играете Ануи триптихно. Ето, това е моето впечатление.

Розмари Стателова