Токов удар е копродукция на ДСТ "Алеко Константинов" и студио "Спешен случай" Направо е определен като "електроспектакъл". Композиторът Графа, сценарист Кирил Ампов, режисьор Рашко Младенов, хореографи Татяна Соколова, Росен Михайлов, сценограф Слави Кокалов, дизайнер на костюмите Петя Стойкова. Изпълнители - Графа, Роберта, Тони, Мария Попова, танцово студио ТТТ.
Салонът е претъпкан с тинейджъри - ясно защо. Магнитът е Графа. Кълбета дим пълзят от сцената към зрителя. Миризмата е тръпчива, столът ми вибрира от звуковите удари на електронната музика, до мен момче и момиче се целуват страстно, необезпокоявани от мнозинството. Повече от ясно е, че предстои събитие нехарактерно за стените на познатия ми театър. Глас зад кулисите моли да изключим мобифоните си, после разказва съдържанието. Защо ли е тази нова мода по театрите напоследък? Нали актьорите говорят и пеят на български? Представлението започва. Историята е позната. Борба между доброто и злото и прекършена чиста любов. Но героите са нови. Това са персонажи от подземята на обществото - наркомани, проститутки, бандити... Какво пък? Всяко време си има своите герои, то ражда нова, своя естетика и митология. Под гръмовната мощ на музиката ("високотехнологична сплав от вибрираща електронна култура - четем в програмата и още - музика на света с пъстри етноелементи, живи инструменти, машинни звуци и тотална енергия, уравновесена от българската традиция") действие се завихря със завидна скорост. Режисурата е динамична и изобретателна, обиграваща цялото театрално пространство. Сценографията със своята метална конструкция, светлини и цветове напомня за шоуто на големите попзвезди. Певците (цитирам отново програмата, "четири различни вокални техники, вплетени в общо музикално острие") притежават добри гласове и артистично присъствие. Танцьорите от ТТТ са ярко емоционално петно в цялото. Музиката на представлението (като изключим някои намеци за влияние) говори за талант. Отделни номера са истинска сполука - например "Токов удар" несъмнено е успех. Тук постановчиците показват професионализъм и познания за жанра за разлика от други моменти, където движенията са търсени повече заради атрактивността им, отколкото поради драматургическата им обоснованост. Като цяло образите в спектакъла са схематични, драматургията повърхностна и фрагментарна, така че творбата напомня повече шоуконцерт, отколкото завършена, пълноценна пиеса. Но товаса несъвършенства, забелязани от професионалиста. Иначе спектакълът се гледа с удоволствие и несъмнено ще пълни салона на театъра с така желаната публика. Най-младата.

Маргарита Михайлова