Аньес Варда, известната режисьорка или "бабата" на Френската нова вълна, бе в София по покана на Центъра за изкуства "Сорос", Френския културен институт, Българската национална филмотека и София Мюзик & Филм Фест '99. В кино "Одеон" тя представи най-известните си филми "Клео от 5 до 7" (1962), "Щастието" (1965) и "Без покрив и закон" (1988).

Аньес Варда: "Опитвам се да използвам реалността като художник - подбирам тъкани, цветове и после правя това, което искам...
Работя с мига и инстинкта (игра на думи - instant et instinct). Правиш нещо, а после си казваш - колко странно, че съм искала да го направя... Защо? Творчеството не е съвсем контролиран процес. Когато един филм е завършен, знаеш ти какво си направил, но не знаеш другите какво ще почувстват. Често съм срещала изненадващи реакции. Казвах си - станало е значи, вълнението ми се е предало. А що се отнася до критиките - ако са лоши, викам си: не е важно; ако са добри - също не е важно. Намирам, че има много щедрост в отношението на българите. Щедрост в подаръците (дариха ни ябълки и хляб), щедрост в поведението, в начина на слушане. Малкото публика, стотината човека във филмотечното кино "Одеон", очевидно киномани, умееха да слушат много добре. Толкова се страхувах да не ги отегча с отговорите си, а накрая имах чувството, че никой не иска да си тръгне. Най-голямата щедрост е да се обичаме! Имаме нужда от това! Как искате да продължавам, ако нямам публика, ако няма хора, харесващи филма ти! Изморяваш се...Многосюжети ме интересуват напоследък. И документални, които искам да направя. Но в тях присъства противоречието между желанието да правиш хубави неща в ситуации, които са много грозни. Ужасно е, наистина... Много трудно е да живееш с това противоречие. Не искам просто да разказвам ужаса, да го описвам, да направя пореден филм. За какво? Да освободиш енергия, живот и красота в противни ситуации е голямо изпитание за въображението на един режисьор и аз съм много объркана в този момент..."

Записала Боряна Матеева
специално за "Култура"