Кръжене около панаира
Тазгодишният Лайпцигски панаир на книгата, в който България беше страна на фокус, сгъсти и без това тежкия въздух в писателското съсловие, нагнети до взривоопасна смес литературни и човешки ненависти, естетически патоси, избухна в обидни подмятания, та дори и присъди, които пресата тиражира и така умножи нищетата, оголи раната "писател".
Предпанаирната треска и следпанаирното уталожване ми натрапват все един и същи въпрос: как е възможно да се живее с чувството за толкова неудовлетвореност, как е възможно да се пише? Въпросът има много отговори: единият е площад "Славейков", книжарницата под открито небе, която с привидната си многотия сдъвка и изплю книгата, унизи мисията й. Досега до книгата, ритуала на прелистването, вглъбяването и избора са сведени до пазаруване на сергия. Голямата книжарница "Лайпцигски панаир", книжарниците в града Лайпциг, на три и четири етажа, непрекъснато и натрапчиво ни напомняха за бездомността на собствените ни книги. Българската "територия" бе стилизирана като манастир, на входовете към килиите бяха изобразени светци и владетели: кой знае защо винаги се завръщаме към някакво свое славно и достойно минало, безпомощни да се реализираме сега и тук, да изградим стратегия за бъдещето си? Връщаме се най-често, за да повторим грешките си. Редом с манастира е кафе "България", което трябва да прилича на трен. Но някога Елин Пелин и Александър Балабанов са се качвали на трена за Париж, младият Славейков е поемал с трена за Лайпциг - а нашият стои на едно място. Зад стените му е Програмата: четения, премиери на книги, дискусии.
Програмата с главно П може да ни подскаже втория възможен отговор на въпроса за неудовлетвореността. Естествено, че не всички са включени в нея. Но кои и защо? Откъде-накъде този или онзи? Обреченото разделение на ваши, наши, свои, техни, ничии и занапред ще подрива опитите да представим литературата си по света. Ако някога името на един български писател зазвучи безапелационно в Европа, подобно името на албанеца Кадаре например, това навярно ще се случи въпреки нашите усилия да злословим един срещу друг, да си завиждаме един другиму. Но стига с отговорите.
Невъзможно бе да отида на всички четения, спектакли, концерти, премиери: ще ми се обаче да спомена две издания, които бяха представени за първи път на Лайпцигския панаир - том с поезията на Яворов и антология на съвременната българска поезия. Заслугата и за двете е на Норберт Рандов, преводачът на Паисий, Софроний, Алеко Константинов, Далчев.
Лайпциг предостави възможност на българските поети да почувстват атмосферата на литературните кафенета: у нас няма традиция да се чете в кафене, в последните години "Ла Страда" ни подкрепи в натрупването на подобен опит. Струва ми се предизвикателно да се опиташ за броено време да превърнеш подобно шумно място в стаен пред словото дъх, в тишина.
Стори ми се, че гайдата на площада пред Томаскирхе може да "съжителства" с органа на Томаскирхе, даже съм сигурна, защото ги слушах в една и съща привечер. Малко преди това бях седяла на терасата на един италиански ресторант и бях наблюдавала как "съжителстват" слънчевият разточителен немски следобед и демонстрация срещу ударите на НАТО, понесла язвителни плакати срещу Йошка Фишер. Течеше панаирът, течеше и войната.
Додето пишех тези редове, по телефона ми позвъни известна наша издателка и полу на смях, полу на сериозно ме подкани: "Кажи цялата истина за нашето участие там!" Истината е сложна и напрегната, и не обича живите. Иначе панаирът свърши, а войната продължава.

Мирела Иванова