Без надценяване
Преди време посетих Франкфуртския панаир на книгата и до известна степен имам база за сравнение. Лайпцигският панаир е по-малък и по-малко представителен, но все пак е един от най-големите панаири на книгата в Европа. Амбицията на организаторите е той тепърва да се разраства. Направи ми впечатление, че немскоезичната литература беше най-много. (На Франкфуртския панаир определено не е така - представят се всички издателски сили в света.) Това показва, че Лайпциг е панаир предимно за немска литература, но обърнат и към Източна Европа. Направи ми впечатление, че и източноевропейските страни бяха доста по-скромно представени, отколкото се представят във Франкфурт.
Фокусирането на България като тема на панаира е важно и не бива да се подценява. Защото всъщност не само България, но и страни като Полша, Чехия, Унгария, които се считат за най-интегрирани в Европа от бившия Източен блок, нямат никакъв шанс да направят нещо на Франкфуртския панаир. Ако човек отиде във Франкфурт, вижда, че това, което в света се нарича книгоиздаване (с което, разбира се, е свързано и популяризирането на литературата, включително и на "националните" литератури - в кавички, защото космополитизацията и на националните литератури е вече доста значителна), зависи най-вече от комерсиализацията и гоненето на високи тиражи. Тиражите се постигат чрез рекламата, а нея могат да си позволят големите издателства (обикновено те са американски, английски или френски).
Смятам, че представянето на България на Лайпцигския панаир много точно показа мястото не само на България, но и на тази част на света, Източна Европа, в която съществуваме. Интересът беше предимно специализиран - българисти, с интерес към езика и литературата. Имаше и хора, които бяха дошли от чисто любопитство да видят българските книги. На литературните четения имаше представители и на двата типа публика - четенията бяха двуезични, и на български, и на немски. Ако не се лъжа, на третия ден казаха, че според преброяване с някаква фотоклетка, българските щандове са били посетени от над 34 000 души, което е добър резултат. Но не бива и да се надценяваме. Просто трябва да имаме реална представа къде се намираме в света - на изток, в Източна Европа. Тук, между нашите страни, когато става дума за литература, разликите не са чак толкова големи... Интересът е крайно ограничен и към такива страни, които имат самочувствието, че са по-напред от нас. Просто парите не са тук. Всъщност, на книжните панаири присъствието на самата литература е нещо доста относително. В това отношение Лайпцигският панаир е много интересен, засега не е толкова комерсиален като Франкфуртския, а е повече представителен.
Впрочем четенията минаха добре - имаше хора, слушаха. Единствената ми забележка е, че нямаше достатъчно изолирано пространство - намесваха се шумове, понеже кафенето беше без покрив и в съседство течаха и други събития. Но това не оказа кой знае какво влияние.
Личното ми впечатление от Лайпциг е, че там продължава да се усеща депресията на източната част от Германия, която все още не може да се сравнява със западната.
Направи ми впечатление и колко добре се посрещна спектакълът на Явор Гърдев "Сънят на Одисей". Гледах реакциите на немците, след като излизаха от спектакъла - бяха видимо развълнувани. Независимо от това, къде географски се намираме, нашата култура е съизмерима с онова, което се прави там. За мен това е важно.

Кирил Мерджански