Панаир с културна мисия
Би било глупаво да не знам, да се правя, че не знам и да не го казвам, че още преди да заминем за Лайпциг, Лайпциг вече беше не само панаир на книгата и българско участие на този панаир; той беше превърнат в символ на българската завист и на българското партизанско себеуреждане. Всички ние, които заминавахме за Лайпциг, вече бяхме включени в един медиен сюжет и докато бяхме в Лайпциг, знаехме, че ни наблюдават, че българската територия на панаира всъщност е не толкова сцена в Германия, а една българска сцена. И, естествено, всеки правеше своя избор дали ще се съобрази с това, че го наблюдават, и то не с добри очи, останалите в България.
Оказа се обаче, че Лайпциг като панаир на книгата е наблюдаван по особен начин от самата Германия, т.е. голяма част от журналистите, книготърговците наблюдават Лайпциг като голяма изцепка, като опит на обединената германска държава да направи нещо голямо и в източните провинции, но това голямо си остава все още ако не мъртвородено, то поне седмаче и изобщо не може да бъде сравнявано с Франкфурт и Хановер. Тези критици говорят за панаира в Лайпциг като за витрина и то не чак толкова добре подредена, а не като за същинско пазарно-панаирно средище в общосветовен мащаб. В някаква степен те бяха прави. Това е видно и от броя на участниците, и от, така да се каже, държавните щандове на някои от страните - например Полша, чието книгоиздаване беше наистина по-скоро витринно-албумно представено, отколкото в цялото му тематично многообразие. Ходилите и във Франкфурт, и в Хановер непрекъснато изтъкваха като минус на Лайпциг, че този панаир е по-скоро културна мисия, отколкото възможност да се осъществят съвместни издателски проекти, да се купят и продадат авторски права, да се очертаят някакви общи насоки в срещите или битките между виртуалната и гутенберговата реалност.
Ето в такива два неприятни контекста се оказахме ние, избраните или самонатрапили се (към нас трябва да се добавят и неколцината просто сами платили си) да отидат в Лайпциг като автори, книгоиздатели, дискутанти, художници и просто висши или нисши чиновници. Отново повтарям, ние още с отпътуването си бяхме въвлечени в скандалния медиен сюжет и част от нас подготвяха още в панаирните дни образа на своето благопристойно завръщане. Информирахме се, че докато сме там, продължават да ни плюят. Продължиха и след завръщането ни. Въпросът е, че и част от тези, които бяха с нас, също се включиха в оплюването: демек бяхме там, но не сме доволни от представянето, не сме съгласни с целия избор на книги, хора и теми, въобще не пихме от виното.
Не мога да заема тази позиция. Напротив, смятам, че на фона на наистина големите организационни неразбории в Лайпциг от страна на германците на българската територия в рамките на панаира нещата стояха по-стройно. Смятам, че всички трябва да благодарим на Александър Кьосев като куратор на културната програма, на Игор Чипев като организирал занасянето на книгите, на Светлозар Жеков като осигурил все пак скромната българска държавна подкрепа и на още много-много хора. Мисля, че при бледия имидж на България, литераторите се представиха почти максимално добре и при срещите си в "Кафе България" на панаира, и при другите, наистина неформални срещи с напълно неорганизирани и сравнително многобройни любознателни почитатели в артистичните кафенета на целия Лайпциг. Смятам, че този път, за разлика от пълната безмълвност на българските посолства в продължение на много години, имаше много и сравнително добре подготвени рекламни материали, албуми, диплянки, плакати и прочие. Мисля, че плакатистите, авторите на инсталации Кирил Прашков и Любен Костов, илюстраторите от детските книжки - Тоня Горанова например, наистина привлякоха внимание. Безценна беше за нас помощта, която ни оказаха през всичките дни постоянно работещите в Германия голяма група българи, сред тях Александър Андреев, Румяна Таслакова, Цвета Софрониева, както, разбира се, и на българистите Норберт Рандов, Барбара Байер, Габи Тиман. Аз лично съм удовлетворен от участието си в дискусията за новата критическа публичност, в представянето на книгата "Съзвездия от мигове" на Веселин Салиев и на новия немски том на Яворов, подготвен от екипа на Норберт Рандов. Чувствах се като в екип и не страня от моралната отговорност на целия екип.
Когато след края на панаира се озовах заедно със заместник-министъра на културата Панайот Цанков за два дена във Франкфурт за участие в дискусия при нашите приятели от "Пале Ялта"*, и германци, и българи-емигранти от Бавария и Саксония ни казаха, че отдавна за България не се е писало толкова многом и то в преобладаващо позитивен (макар и снизходителен) тон. За съжаление, след началото на войната в Косова вече бяхме попаднали в съвсем трети контекст.

Михаил Неделчев
* "Пале Ялта" - неправителствена организация, финансирана от кметството на независимия град Франкфурт, която организира дискусии, лекции, клубни вечери, изложби, прожекции и работи по проблемите на мултикултуралността както в град Франкфурт, така и в райони на Европа със сложни междуетнически взаимоотношения. Вечерта за България бе първата от една поредица, включваща по-нататък Македония, Румъния, Албания. В "Пале Ялта" бе гостувал преди нас Ивайло Дичев.