На панаир като на панаир
Тази дума на български звучи понякога по-весело: голям панаир стана!... В случая придоби значението на известния немирновременен израз: на война като на война, не само поради развилнялата се конюнктура на Балканите. В своя "Дневник на откъси" Йожен Йонеско споменава за един от най-големите си кошмари: на старта състезателите се кланят един на друг учтиво "Моля, вие пръв!", докато в нашата реалност може би хвърлянето на чоп щеше да бъде най-доброто решение кой да участва в изконната междуиндивидна надпревара. И всичко да завърши на софийското летище с купи на победата от златни и сребърни отличия във вид на издадени книги... на немски и други езици!...
Някога се казваше, че литературата е дълго бягане, и все пак писателите не са спортисти. Казваше се, за да се разбере кой носи жълтата фланелка. Днес жълтата фланелка се носи от жълтата преса. Получава се пошло състезание... на думи само, защото истината е неоспоримо нещо. Също така навремето, след така нареченото размразяване, съветските поети поканили на топла среща италианските поети. И започнали приветствията в чест на големия италиански поет (к.м.) Салваторе Куазимодо, който промълвил смутено: "Моля ви се, тук са Унгарети и Монтале!"
Постсъветските недоразумения продължават в постсоциалистическите нрави. Всъщност за какво става дума? За рутинно участие в традиционния Лайпцигски панаир, след подобно участие на другите постсоциалистически страни, и с това кръгът се затваря. Разбира се, не на нула. Но защо трябва да се самоопределяме по шестобалната система и да си поставяме недействителни оценки. Нека да останем в кожата си без наранено самочувствие. Според мене всичко си беше в реда на нещата. В смисъл, че и така може, и иначе може, и още по-иначе може. Но винаги трябва да има отвореност. Сега и за в бъдеще. Вероятно Франкфуртският панаир е по-друго нещо, на Лайпцигския бяха представени много и много предимно немски и австрийски издателства, по щандовете нямаше навалици, поне аз не забелязвах някакъв оживен интерес помежду им. Жужене наистина имаше. И си спомних стихотворния доклад на Пушкин пред изпратилия го за наказание губернатор да напише за напастта на скакалците: "Скакалците летяха /летяха /и отлетяха!"
Съвсем естествено, всеки трябваше да си гледа нещата от своето място през своето време. Дано да е наспорило на някои наши издатели и дано на някои колеги да им е излязъл късметът. Не се поглежда в чужда чиния, но и не бива да си правим оглушки на безогледните самохвалства, каквито се забелязват.
Колкото до мене, имах два рецитала, единият по обед на "наша територия" и другият - в кафене "Метр", в града вечерта. Присъстващите бяха по около тридесетина, приблизително толкова съм виждал на далеч по-известни европейски поети в други градове на континента. Все пак за подобен рецитал съм поканен през есента в Мюнхен, и една стихосбирка се очертава. Това, че вестник "Труд", например, не отбелязва мое участие не е за негова сметка, защото ще продължа да си го купувам. Както и "Стандарт", където неистините са още повече, изказани от някакъв странен "Екип". Наистина, журналистите бяха премного, но когато заявяваш, че страната ти е станала мръсна дума, трябва да се подпишеш. Тук вече ще заявя начисто, че не съм съгласен! Може да не съм удовлетворен и да съжалявам, че не всичко е както трябва. Зависи какво съм очаквал. В такива случаи си казвам, че е по-добре да съжалявам, че съм отишъл, отколкото да съжалявам, че не съм отишъл.
При цялото ми предвеликденско смирение допускам, че и друг колега би могъл да участва с мене или вместо мене. Дано друг път това на него се случи, или на двамата. Няма да му дойде много на случая. А на много вече им се е случвало. И кой знае какви чудеса не са ставали. Съзидаването е въпрос на време, в страната на катедралите се знае, че една катедрала е била построявана от няколко поколения. У нас също трябва да се знае. И понеже и аз станах на места доста сериозен, иска ми се да завърша весело. Срещнали се в пустинята две песъчинки и едната попитала: "Извинете, това точно вие ли сте?" "Защо пък точно аз?" - извикала и избягала другата. Разбира се, това се случва само в пустинята. В живота се случва по-иначе, азовете се срещат настъпателно, но да е жив и здрав животът!

Николай Кънчев