Удар от ударения

Въпреки че сме далече от истинското информационно общество, все пак имаме вече някои загатвания, че то ще дойде скоро и при нас. Като например това, че медийните образи се превърнаха в най-разпространения и най-силен модел за подражание. Няма вече семейство, приятели, книги - образите оттам са консервативни и демодирани. Те не могат да помагат за социализирането на индивида в постоянно променящата се среда. Медиите са тези, които разместват обстановката, затова са и единствените раздавачи на адекватни рецепти за адаптация.
Моделите за подражание се намират навсякъде. При телевизията най-ясни като внушение са героите от сапунените опери. Речникът им е залепен не само в приказките на домакините и пенсионерите. Телевизионните реплики оттам са първите думи на проговарящите деца. При радиото "звездите", на които често несъзнателно се подражава, са журналистите и политиците. Те са ненавиждани, мразени, обожавани. Каквото и да е мнението за тях обаче, те диктуват модата в речта. Повторената грешка се превръща в норма на езика, само защото са я казали тези, които имат достъп до публичността. Всеки има правото да греши, но има думи и изрази, които очевидно са тъпотия и проява на неграмотност. Подобни неща не само се "разхождат" из ефира, но и се самоузаконяват като правилни.
"Законът ще влезе в пленарна зала". В коя пленарна зала от многото, моля? В опростяването на езика няма нищо лошо. Трябва обаче да има някаква логика дори в този процес. Възможен вариант е да махнем изцяло членуването и без това е прекалено сложно за журналистите.
Не може със смяната на новинарските екипи да се сменят и ударенията. Слоб`одан Милошевич Сл`ободан ли е, или е Слобод`ан? А информационната агенция Т`анюг - Тан`юг ли е? Коварно е, когато езикът, откъдето се появява чуждата дума, е близък до българския. Тогава полуграмотните журналисти решават, че се чете, както у нас, и това е истината. Иди и обяснявай, че белградският квартал Зв`ездара не се казва Звезд`ара. Естествено, че журналистите не могат да знаят винаги кое как е правилно, но са задължени да проверяват. В крайна сметка не сме американци, че да ни затруднява всяка славянска дума.
В медийното пространство съществува една държава, на която й казват ту Хърватско, ту Хърватска. Името на държавата, с което тя е позната и призната в света, е ни повече, ни по-малко Хърватия. Другото сме го казвали, когато сме били в Турско, а ни се искало да бъдем в Немско.
Пак само в медиите има една телеграфна агенция, с името Ройтер. Сигурно е менте на Ройтерс. Вярвам, че за по-благозвучно е махнато "с"-то, а не от недоученост на чужди езици.
Умишлено в този текст ги няма имената на журналистите. Нека всеки си мисли, че този текст не се отнася за него, че той никога не е правил и няма да направи подобна грешка. И после тихомълком, без да се набива на очи, да се поправи. Защото резил е аудиторията да знае повече от този, който се опитва да я информира. Още по-страшно е, когато тя не знае нещо и го научава грешно от тези, които се правят, че "знаят".

Вяра Ангелова












От въздуха
подхванато