Войната и мирът
Какво друго, освен един морал, ни е останало?
В една опустошена земя, в едни прогнили градове и села, в една продънена икономика всичко трябва да се започва отначало.
В една объркана душа, отвратена от идейни конструкции (на които твърде много е разчитала и които твърде малко са й дали), която отчаяно търси да открие своето Аз, единствената останала опора е моралът.
Обичай. Не убивай. Ако се случи - страдай, но не изменяй на Морала. Когато всички наоколо ти са побеснели, не прави тънки сметки да спечелиш от техния бяс.
Във времената на всеобщ бяс изискването да загърбиш собствените си облаги, ако ще ги получиш чрез несправедливост, не идва от религиозно рвение. Моралът е последното убежище на прогонения разум. Отвъд морала е разрухата.
Колко пъти през ХХ век България е действала в съгласие с морала?
Справедливо ли бе обявяването на Междусъюзническата война, повлякло след себе си участието в Световната?
Справедливо ли бе участието ни в Световната, повлякло след себе си участието във Втората световна?
Справедливо ли бе участието ни във Втората световна, повлякло след себе си това, което знаем?
"Българинът няма да стане човек, докато не свикне с мисълта за смъртта", казва Кирил Христов. Отново и отново ли ще мислим за скапаното си живуркане, за парче от ливадата на комшията, след като го заколят? Отново и отново ли вманиачено ще хитруваме с желанието, като се отлеят водите на потопа, ние да господстваме над останалите?
Какво всъщност имаме да предадем на българите през ХХI век, освен едната чест?
"Прави, каквото трябва, пък да става каквото ще" - казват китайците.
През ХХ век българските политици винаги са се мислели за хитри. И ни натрупаха толкова хитрост, че под нея вече сме полузадушени. Сега някой иска и да ни довърши.

Христо Буцев