Училище за победители
Изпълнението на програмата "Читалищата и новите предизвикателства" стартира още на 23 октомври 1977 г. със семинар-дискусия в парк-хотел "Москва". Тази инициатива е част от големия проект на Програмата за развитие на Организацията на обединените нации (ПРООН), озаглавен "Повишаване активността и развитието на гражданските общности в България". В семинара участваха представители на 22 читалища. Тогава постоянният представител на Програмата за развитие на ООН в България г-н Антонио Виджиланте в обръщението си към участниците подчерта, че "този проект е високо рисков".
През месец декември 1997 г. във Велинград бе проведена още една работна среща с кандидатите от 22-те читалища.
На 30 януари 1998 г. в. "Култура" публикува обстойна статия за условията и надеждите, свързани с реализирането на проекта.
В началото на 1998 г. бяха одобрени проектите на 6 читалища.
В следващите месеци още 6 читалища получиха финансова помощ...
В края на 1998 г. на семинар в Дупница представители на "пилотните проекти" обсъдиха постигнатото, пропуснатото и това, което очакваха като краен резултат от приключващия за тях експеримент.
В бр. 29 от 24 юли 1998 г., след като "пилотният проект" бе набрал скорост, в. "Култура" публикува разговор с Емилия Лисичкова, координатор на съвместния проект на Програмата на ООН за развитие (ПРООН) и Министерството на културата.
От този разговор бе изведена и една от основните цели на експеримента: да се създадат такива дейности, които да носят на читалищата допълнителни приходи и в някаква степен да не зависят он външно финансиране.
Сега, след приключване на първия етап, можем ли да кажем, че основната цел е постигната?..
К

От началато на 1998 г. започна фактическото реализиране на "пилотни проекти" за 12 български читалища, които получиха финансова помощ в размер до 20 хил. долара. Средствата бяха отпуснати срещу проекти, с които читалищата се ангажираха да разширят дейността си, да влязат в сфери, доскоро непривични за тях.
Eкспертите по програмата вече са направили своите анализи и оценки, изчислили са приходите, разходите и чистата печалба, сигурно са потърсили и неизползвани възможности, които да приложат при финансирането на бъдещите участници в продължаващия експеримент.
Първоначалният ентусиазъм, времето на прогнозите от края на 1997 г., е отстъпил място на реализма.
Ако се опитаме непредубедено и спокойно да анализираме постигнатото досега с помощта на програмата на ООН за развитие, ще трябва да се задоволим с една умерена, доброжелателна оценка. Което никак не е малко за първи етап на обща дейност с международна организация. Резултатите от досегашното взаимно опознаване и сътрудничество биха могли да се изразят с два въпроса:
Първият: какво научиха експертите на ООН за ролята и мястото на читалищата в живота на българина и убедени ли са вече, че тези институции и в бъдеще да се превръщат в центрове за развитие на гражданското общество? Отговорът тук е важен за по-нататъшното финансиране от програмата на ООН на следваща група читалища.
Вторият: какво научиха (и научиха ли) за себе си и за възможностите си читалищните специалисти, които участваха в това сътрудничество?
За първи път читалища излязоха на пазара на идеите в конкуренция с други неправителствени организации - успяха ли (или доколко успяха?) да защитят заложените параметри в програмите си.
Организирането на "пионерните" читалищни проекти, подготовката, обучението и реализирането им бе извършено методично, целенасочено и доста упорито, при това с професионална вещина от експертите на ООН, които успяха да добият и реална представа за равнището на читалищните специалисти. Става дума за добре обмислена целогодишна дейност на обучение, анализиране и коригиране на проектите в "движение". Лектори бяха чуждестранни експерти по линията на програмата на ООН, както и наши специалисти в областта на икономиката, правото, културата.
Споменаваме тези семинари, защото от години в отношенията между държавни институции и читалищата има сложни и трудно решими проблеми. (Изключвам проведения в края на миналата година дебат за българската култура - и там не бе намерено достатъчно време за проблемите на читалищата. А и справедливо е да отбележим, че в семинарите участваха и специалисти от Министерството на културата, които заедно с други експерти тълкуваха "заплетени" казуси от взаимоотношенията между културни структури и местните държавни институции.)
При избора на първите читалища, спечелили проекти по програмата на ООН, надеждите бяха заложени не на читалищата в най-големите градове нито в най-малките селища. Явно бе търсен средностатистическият тип населено място. Добре премислена логика - това са най-многобройните и обикновено по-бедните български читалища. След "разиграването" на този модел, в който постепенно бяха включени допълнително още няколко "средни читалища", сега идва време за проекти от "друг модел". Той рязко се отличава по избора си от първия: ще се залага на читалища от типа "културно средище" в областен град.
Усилията на специалистите от ООН наистина допринесоха за раздвижване на читалищното братство, до конкуренция за включване в програмите на ООН, дори до изострена чувствителност - когато някои читалища не попадаха в първите редици на забелязаните. Т.е. ефектът от начинанието на ООН вече е "облъчил" много читалища, които се надяват да влязат в полезрението на програмата.
При реализирането на програмата пролича и един "бодлив" от години проблем: в читалищата още има (и то немалко) хора на "мероприятията", хора културно-масовици. Терминът "културно-масовици" излезе от обръщение, манталитетът на културно-масовика си остана. Оттук идват и някой "недоразумения", ярко откроили се при реализирането на програмите: слаба информираност и професионална подготовка, мъчително надскачане на местното ниво, повърхностно познаване на нормативната база, високо самочувствие, породено много често от незнание...
Но кой и къде сега подготвя специалисти за работа в читалищата? По-рано имаше специализирани училища за обучение на "кадри в областта на културата". Лоши или добри - тези школи вече са история. Днес кого занимава квалификацията на близо 21 хиляди човека в читалищата - всъщност аниматорите на местната култура? Министерството? Съюзите на народните читалища?
Не е чудно, че читалището, в бясното време на промяната, на много места се маргинализира заради посредствените си (като качества и като образование) кадри. Не е изненадващо, че когато стане дума за нови форми на работа, за изработване на маркетингова стратегия или на рекламна кампания - много от дългогодишните кадри изпадат в непреодолим шок. Наложително е намиране на приемлива (във финансово отношение) форма за обучение и квалификация на читалищни специалисти. Подобна роля в момента играе програмата на ООН за развитие, но тя обхваща само няколко десетки читалища.
От експеримента на ООН бяха изведени няколко основни послания към останалите читалища: намерете си добър мениджър в лицето на председателя или секретаря на читалището; нито една дейност не може да завършите успешно без експертна помощ на икономист и правист, всяка самодейна изява (в стопанската дейност) лесно може да ви вкара в капаните на трудно организиращия се свободен пазар; гледайте на компютъра като на ваш приятел в бизнеса...
Изработването на бизнес план сигурно е сред важните неща, усвоени от участващите в програмата. След едногодишна работа те вече могат да сравнят своите прогнози с реално полученото от програмата. Точно тук нещата като че ли не влязоха в предварително очертаната рамка. Прогнозите за очакване на бързи приходи се оказаха малко надценени. Разбира се, сигурно има и обективна причини за разминаването, но след спирането на финансовата помощ от програмата, колко от досегашните читалища ще могат да продължат успешно да изпълняват заложените преди година идеи. Става дума вече за самостоятелно финасиране и за печалба от определена дейност.
До Нова година приключи експериментът в три читалища - Елхово, Ново село и Тополовград. Общото между тях е, че в програмите им бе заложен експеримент, свързан със селскостопански дейности. Изглежда, че този вариант се оказва доста рисков, най-трудно прогнозируем и с по-малки печалби.
Какви са резултатите?
Най-"евтина", но изглежда и с по-скромни резултати, въпреки огромното старание, приключва програмата в Ново село. Читалището е получило за временно ползване 13 дка лозя (занемарени от години), обучило е 36 човека срещу такса от 2000 лв. в тънкостите на лозарството и е отчело общо приходи около 1 млн. лв., и дарение от 2 млн. лв., а колко точно е печалбата... Но все пак хората от Ново село са успели да заделят пари за ремонта на читалищната сграда.
В крайна сметка експериментът отчита и един много важен социален ефект - обучението и намирането на сезонна работа на безработните в селото. Идеята, че следващата година, ако не бъде продължена финансовата помощ от програмата, читалището ще може да се самоиздържа от тази дейност, е доста несигурна. Нещо повече - под въпрос е дали въобще е възможно с няколко декара лозя да се получи бърза печалба, след като е известно, че в този отрасъл инвестициите се възвръщат едва след 4-5 години. А кой оттук нататък би финансирал подобна програма?...
В Тополовград експериментът "Дар от лозата" показа обнадеждващи резултати. Читалището е взело за обработка 100 дка лозя. Приходът е около 6 млн. лв. И тук печалбата силно се колебае под половината от приходите. (Пример за сравнение: само за парно отопление и осветление на модерна читалищна сграда годишно се изразходват около 20 млн. лв!)
Вторият проект на Тополовград - екологичният, с така наречената "Зелена академия", трудно може да разчита на голяма печалба. В крайна сметка и тук, след приключване на субсидията от програмата на ООН, не е ясно как по-нататък ще се осигуряват средства за продължаване на две дейности, от които и в бъдеще се очакват сериозни постъпления за читалището...
Третото читалище - елховското - заложи на билкосъбирането - хит, който подлуди миналата година безработни българи, роми, групировки и борчета. Цяла одисея е реализирането на проекта по билкосъбиране в Елхово. Оказва се, че тази дейност може и да носи пари, но е била свързана и със съобразяването със силовите похвати на гастролиращи дебеловрати търговци от страната. Т.е. едно читалище, макар трудно и рисковано, може да се впише в подобна конкуренция. В пет читалища на общината са били организирани пунктове за събиране на билки и крайният резултат е 5.5 млн. приходи срещу инвестираните 6800 (*1700 = 11 560 000 лв.) долара. Все пак от билкосъбирането са заделени 100 хил. лв. за абонамент на вестници и 500 хил. лв. за закупуване на книги. Останало е като материална база и закупените съоръжения, свързани със сушенето на билките.
За следващия сезон, за да бъде продължена програмата с печалба, според читалищните специалисти, е необходимо наслагването на редица условия в поредица, благоприятна за читалищата, което трудно може да се случи при реално ожесточаващата се конкуренция. Шансът е в подготвяния нов проект за кандидатстване по програмата ПРООН...
Едва ли трябва да се търси осезаема печалба от екологичния проект на Велики Преслав - възпроизводство на природната среда и запазването на особено ценни видове растения - скъпо струващо занимание. Организирането на еколагери, зелени училища е свързано по-скоро с разходи, ползата от които е "печалбата", че човек се учи да живее в хармония с природата.
Още по-трудна е участта и на заложената миналото лято детско-социална програма в Самоков, чийто адресат е преди всичо ромското население. Тук нещата се усложняват и от навлизането в "чужди територии" според други социални организации.
По-перспективни се оказват програмите на читалища, заложили на съвременни информационни технологии.
В Копривщица е изграден информационен център за обслужване на туризма, заложено е и на развитието на местните занаяти. Там големият шанс е Копривщенският събор и градът като туристическо средище.
Като най-успешен може да бъде определен проектът в Свищов - създаден е информационен център, Интернет вече е ежедневие за библиотеката. Тук големият шанс е 10-хилядното студентство в града, както, разбира се, и традициите на свищовлии.
В Дупница също е заложено на Интернет, но възможностите на града като че ли се оказаха малко надценени. Разбира се, относителната печалба е налице. С петте компютъра, получени по програмата, се осигуряват финансови постъпления и самоиздържането на тази дейност вече е добър показател.
Без да претендираме за изчерпателност и без да се опитваме да даваме рецепти за развитието на читалищата, защитили проектите, нека да отбележим един особено важен момент за бъдещето на "доларовите" читалища.
Колкото и да са благородни намеренията на програмата на ООН, колкото и да са амбициозни читалищните деятели, резултатите подсказват, че средствата, отпуснати еднократно по програмата, няма да изпълнят предназначението си докрай, ако с тяхното изразходване приключи връзката програма на ООН - читалище. Трябва да се намерят и други общи форми, чрез които да продължи реализирането на идеите, заложени в началото на експеримента. Което предполага и възможности за допълнително финансиране. Оказва се, че за 8 месеца или 1 година (както бе заложено в програмата) е трудно читалищата да се изправят и да се превърнат в наистина самостоятелни финансови субекти.

Любен Русков