Тайният Анекс Б
Защо не подписа югославската делегация в Рамбуйе мирното споразумение за Косово, защо така инатесто Милошевич си навлече всичките тези бомби и томахавки, които, както вече ни извести Пентагонът, ще продължат да се сипят поне до лятото? И най-рутинираните експерти по дипломатически покер очакваха, че в Рамбуйе всичко ще се завърти около залога и че ако не в дванайсет без пет, то най-късно в дванайсет и пет гросмайсторът Милошевич за пореден път ще демонстрира как с блъф и здрави нерви се извличат оптимални дивиденти на политическото оцеляване. Ала Милошевич не подписа и ето че вече четвърта седмица НАТО преорава Югославия, за да се сбъдне всичко, казано от пророците още през 1990 година. Когото пък не задоволява тази библейска аргументация, от няколко дни вече може да утоли любознателността си с едно друго обяснение. То гласи, че не само Милошевич, а просто никой белградски политик не можеше да подпише споразумението от Рамбуйе, ако не иска още на другия ден след публикацията на пълния текст на споразумението да го обесят насред Калемегдан за държавна измяна.
Става дума за един премълчаван досега документ под името "Анекс Б" към Раздел VII от споразумението. Никой политически наблюдател не се сеща да е чувал за него, докато в началото на месеца по Интернет подмолно зациркулира пълният текст на споразумението заедно с въпросния анекс, за да се излее след това в пресата и да внесе поне от ден до пладне лек смут сред бомбаджийските политици. Въпросният "Анекс Б" е прикачен към военния раздел на споразумението от Рамбуйе едва в последната му редакция, сиреч в тази, която албанските партньори в преговорите ехидно подписаха, за да оставят Черния Петър в ръцете на непоправимия сръбски агресор.
В двайсетината си точки документът преди всичко се подиграва на шепата политически наблюдатели, които се опасяваха, че Милошевич не можел да подпише споразумението, защото настаняването на чуждестранни военни сили в Косово би означавало ограничаването на югославския суверенитет върху тази провинция. В двайсетината си точки анексът обаче просто урежда ни повече, ни по-малко окупацията на цяла Югославия. Точка осма например гласи: "Персоналът на НАТО с всичките си превозни средства, кораби, самолети и съоръжения разполага с неограничен достъп навсякъде и с пълна свобода на движение по цялата територия на Съюзна Република Югославия, включително във въздушното й пространство и в териториалните й води. Това се отнася - без ограничения - до правото на НАТО на бивак, на маневри и на подслон, както и до правото да използва всички региони и съоръжения, необходими за логистика, учения и операции." Останалите точки между другото отреждат на НАТО и на персонала й пълен имунитет спрямо югославското правосъдие в процеси от граждански, административен и наказателен характер (точки 6 - а и б), те забраняват на югославските власти всяка форма на арест, разследване и задържане на персонал на НАТО (точка 7), повеляват приоритетно обслужване на персонала на НАТО и на неговите превозни средства, кораби и самолети във въздушното пространство и по летищата, пристанищата и пътищата на Югославия (точка 10), а в точка 21 НАТО си предоставя правото да арестува отделни лица и да ги предава на подходящи (?) инстанции. Както се произнесе в парламента социалдемократът Херман Шеер, подобно споразумение дадена държава обикновено подписва едва след пълната си военна капитулация.
"Лъжата Рамбуйе" - публикация с такова заглавие министърът на външните работи Йошка Фишер най-малко очакваше да види на страниците на родния си всекидневник ТАц. Какво Фишер знае, а не каза? - пита зеленият всекидневник. От името на зеления фронт в парламента депутатката Ангелика Беер обвини министъра си, че съзнателно запазил в тайна въпросния анекс заради деликатните пасажи в него. "Естествено, че Милошевич не можеше да подпише това споразумение" - допълни гневно депутатката. Ако знаела за този анекс, в никакъв случай нямало да гласува за въздушните удари срещу Югославия. Погледът, с който над металните си очилца министърът първо изгледа парламента, а след това отмести към телевизионната камера, бе все така пропит от рутинираното раздразнение на всезнайкото, разочарован от неведението на опонентите си. Особено го възмутила инсуниацията, че с някакъв мръсен трик искал да вкара Германия и НАТО във война с Югославия, както и абсурдната представа на опонентите му, че документът целял окупацията на цяла Югославия от НАТО. Само дето последвалото обяснение на министъра излезе толкова усукано, че два дни секундантите му в министерството трябваше да го разплитат, за да научим следното:
По целия този раздел, да не говорим за неговия анекс, изобщо не било преговаряно с Милошевич поради простата причина, че Белград отнапред отхвърлил всякакви преговори по приемането на войски на НАТО. Ако югославската страна не била отхвърлила всякакви преговори по въпроса, по тези деликатни точки на анекса можело да се преговаря и те евентуално можело да бъдат променени. А иначе НАТО без друго трябвало да има някаква свобода на движение в цяла Югославия, как иначе да се придвижи от унгарската граница до Косово. Що се отнася до премълчаването на анекса, той не можело да бъде публикуван преди Франция и Великобритания, председателстващи преговорите в Рамбуйе, да освободят за публикация пълния текст на споразумението. Накрая в интервю за вестник "Зюддойче цайтунг" по въпроса даде обяснения и австрийският дипломат Волфганг Петрич, един от тримата представители на "международната общност" в преговорите в Рамбуйе: "Що се отнася до свободата на движение на НАТО в анекса, обясни с виенска непринуденост Петрич, тя си беше, така да се каже, един проект, в който човек си написва всичко, което си желае. Тъй като обаче югославската страна категорично отказа изобщо да преговаря по въпроса, текстът си остана непроменен." В заключение Йошка Фишер нарече злополучния анекс "неиндосирани предложения" на военните, които по същество не играли никаква роля в преговорите. Може и така да е било. Само дето албанските партньори в преговорите, оттеглили се в отделен салон с американските посредници, в последния момент взеха, че подписаха тъкмо варианта с тези "неиндосирани предложения" на анекса.
С какъвто враждуваш - такъв ставаш. Няма още такава мъдрост, ала защо не. След петдесет години конфронтация с покойния Варшавски договор НАТО най-напред възприе доктрината на Брежнев за ограничения суверенитет на страните в зоната на интересите си, а от няколко дни преповтаря и доктрината на Ленин за справедливата война. Само дето за разлика от Брежнев с неговата доктрина НАТО подхожда и към страни извън пакта, а за разлика от Ленин обяви за справедлива и нападателната война. Междувременно след близо един месец с бомбардировките си НАТО постигна долу-горе всичко, което възнамеряваше да предотврати, а ни обещава бомбардировки до лятото; пацифизмът полека се превръща в мръсна думичка, а социалдемократическият министър на войната Рудолф Шарпинг с пяна на уста нарича клеветник всеки, който твърди, че действителната хуманитарна катастрофа в Косово рукна едва след първите бомби, така че нашего брата вече трябва да се информира какво предвижда законът за клевета. Още няколко седмици справедлива война, и Западът като ценностна общност може да мутира в нещо доста по-различно от досегашния си облик, и същевременно нещо доста позНАТО. Ала сега поне разбрахме как преди месец бе спечелена обществеността за нападението, пардон, за отбранителната война за човешки права срещу "касапина на Балканите", и защо този касапин докрая отказваше да подпише почтения компромис от Рамбуйе, та с престъпния си инат да не остави друга алтернатива на "международната общност". А как общественото мнение в наши дни бе подготвено и за предстоящото въвличане на сухопътни сили срещу Белград, ще узнаем може би също след месец.

Жерминал Чивиков