Концертите на Софийската филхармония под диригентството на маестро Емил Табаков стават все по-атрактивни за публиката. Тя отново претъпка зала "България" в четвъртък, на 15 април, за да чуе късноромантичната програма с творби от Брамс, Лист и Дворжак. Тези трима автори са добра комбинация, а оркестровият им почерк чудесно приляга на филхармониците. Просто си бяха в свои води и успяха да покажат всичко, на което са способни. Деветата симфония на Дворжак "Из новия свят" е особено скъпа за Емил Табаков, тъй като тъкмо с нея на 8.III.1984 той за първи път е застанал пред Софийската филхармония. Разказвали са ми, че е бил блестящ дебют. Станало набързо, неочаквано и случайно, като повечето хубави неща. Онази паметна вечер отпреди 15 години е документирана. Записът може да бъде открит във фонотеката на БНР. Такъв обаче няма да има от по-късното, по-зряло, вероятно и по-мъдро изпълнение. Питам се кой ли печели от това?
Табаков и филхармониците започнаха концерта си на 15 април със знаменитите Брамсови вариации върху тема от Хайдн (хорала на Свети Антоний). Изсвириха ги майсторски, с размах и градация, без да се почувства как от началото стигнаха до финалната пасакалия. Пълен с енергия и идеи беше пианистът Йовчо Крушев - солист, в коронния си номер "Унгарска фантазия" на Лист. Разпален, въодушевен, виртуозен, изключително комуникативен, играта му с клавиатурата и с публиката се превърна в същински спектакъл. Артистичното взаимодействие с Емил Табаков бе скрепено от две братски прегръдки, предшестващи двата биса. Тях си заслужи бурната в своите реакции аудитория.

Пламен Петров