Открито писмо

до Венета Дойчева, Веселин Калановски, Галин Стоев, Елза Лалева, Илка Зафирова, Йосиф Сърчаджиев, Мая Петрова, Росица Минковска, Филип Трифонов
(Национална експертна комисия за подкрепа на театрални проекти, заседавала на 22, 23 март 1998 г.)

Приятели, може и да не ни простите дързостта да ви наричаме така, защото вие сте много известни, а ние сме много неизвестни. Ние сме представлението "Речникът 1". Помните ли проекта Речникът, провокиран от играта на Найден Геров с думите от Блъгарскый языкь? Вие гласувахте да му се дадат 5 млн. лева (на проекта), за да се превърне в представление. То (представлението) съществува. Виденията се превърнаха в игра, която е жива. Игра се заедно с публиката. (В "Речникът 2" ще се играе още-по-заедно.) Изигра се само веднъж - 27 август 1998 г. Премиера? След това се заиграха други "игри". Димитровградският театър беше "замразен" за 4 месеца. През зимата не се "размрази". Но сега е пролет! (казано сантиментално). Сегашният изпълняващ длъжността директор на театъра в Димитровград г-н Младен Пенков не-желае-да-знае за играта "Речникът 1". Но тя съществува. Театрална работилница "Сфумато" на два пъти определя дати за репетиции и представления, г-н Младен Пенков ги проваля.
Играта трябва да се играе.
Тя не ни дава мира.
То (съществото Речникът) желае-да-си-играе-с-публика-та.
А ние, вместо да играем, пишем писмо.
До вас.
С уважение. Велерия Вълчева, Тони Петрова,
Милен Димитров, Марио Ройдев,
Юлиян Табаков, Валентин Вълчев


19 април 1999, София