Завръщането на маргиналите
Сомбреро блус - невиждано и нечувано! - нов български филм на синия екран. Глътката жива вода сред пустинята на родното кинопроизводство поехме с нетърпение и надежда: ще ли най-сетне оазис да смени пясъчните дюни, ще ли след дълга суша да ни намокри спасителен дъжд?
Жаждата ни - нито утолена, нито попарена: тривиална и добре позната случка, не феерично събитие. Естетика a la "Мариачи", горе-долу такъв сюжет, уклон към маргиналното, странното, асоциалното, неопитоменото, неприспособимото. Нещо като забранения/забравения "Златната река", само че повече от 10 години по-късно.
"Сомбреро блус" е забележителен не с художествени, а със социални пророчества. След като и българското кино мина през своя "разобличителен" период, след като направи плахи стъпки в продукции тип "екшън" и "Холивуд" чрез филма на Илиян Симеонов, то се върна към една тема, особено характерна за него през 80-те и демонстрираща трайното и кажи-речи толерирано тогава отчуждение и недоверие спрямо нормите и законите на обществото. Чудати личности, за които успехът е маловажен, но в никакъв случай срещата; които търсят истината не в лидерите, а в отхвърлените, осланят се на интуицията, не на разума, впечатляват се от слабостта, не от силата; въобще хора, които са повече опозиционери и анархисти, не властващи и йерархисти - това са героите на тия филмови разкази, чийто основен конфликт е между носителя на някакво статукво и чужденеца, който не само не желае да го приеме, но дори му инжектира деструкция и разложение. Алиенация спрямо всеки ред, бунт срещу всяка диктатура, била тя институционална, нормативна или чисто човешка. Властта като обект на презрение и изобличение.
Завръщането на маргиналите свидетелства тъкмо за такова отстранение и отчуждение от властта: от нея вече нищо не се очаква, оптимизмът на промяната е изчерпан, изместен е от трагичното прозрение, че потисничеството и несправедливостта са вечни. И само камуфлаж е съсредоточаването на негативите и отрицателностите в някакви полудеградирали криминални селски типове - по своеобразен начин те са носители именно на властовото начало в малкото селище и възправянето срещу им е възправяне не срещу конкретиката на нравите, а срещу абстракцията на йерархията. Опозицията е срещу принципа на властта и фактът, че тази опозиция днес се връща, говори за нейната дискредитация и "фалшификация". И то не заради самата нея, а заради нейната употреба. "Сомбреро блус" е белег, че нещо скърца в българския вариант на демокрацията; че все по-натрапливо е усещането ни за повторение на предишни механизми на управление. "Сомбреро блус" - знак за разочарование, симптом за предстояща "зима на нашето недоволство". Един естетически Нострадамус, интуитивно напипал нашите социални нервност и сприхавост. Връщането на маргиналността е пророчество за бъдеща съпротива.

Митко Новков