Спомен за Призма
В първите дни на април Националната художествена галерия откри две изложби, с които продължава своята линия на изследване на българското художествено наследство. Ретроспективата по случай 100-годишнината от рождението на Марио Жеков (1898 - 1955) е подготвена от ХГ - Стара Загора и е доказателство за изкуствоведските и музеологични качества на нейния директор д-р Марин Добрев. Той е съумял да издири и покаже не пазарно тиражирания, а същностния Марио Жеков - с неговия темперамент и с несравнимата му светлина. Именно поради това преоткриване на големия маринист изложбата бе поканена да гостува в НХГ. Тази хубава живопис е добър синхрон на изложбата, с която самата НХГ се представя редом.
"Спомен за "Призма" е експозиция, която напомня, че историята на изкуството е не само разказ за художниците и техните творби, но също и за галериите и галеристите, за критиците и колекционерите, благодарение на които се социализира създаденият художествен продукт.
И така "Спомен за "Призма" ни връща първо към времето.
Следвоенна София се измъква от развалините и кошмарите на войната и с много надежди започва нов живот. Някои от тях ще се окажат илюзии. Но това ще стане по-късно. А сега заедно с цяла Европа и българската столица се радва на мира. 1945 - 1947. От историческа гледна точка - един кратък момент. От позиция на нашия път през ХХ век - период, който заслужава специално внимание. Не бива да го забравяме, нито да го сливаме с последующия. Новата форма на държавно управление вече е установена, но тя още не е довела нито еднопартийния диктат, нито тоталитарния модел в културата. Ентусиазмът на художниците е факт. Рой изложби, които скоро ще бъдат разглеждани като "обезпокоително гъмжило", говорят за състоянието на душите. А произведенията, създадени именно в този особен по социална фактура исторически момент, днес са класика на българското изкуство. Някой вече прави новия ред зад кулисите, но на сцената се изпълнява истинска пиеса. Камарата на културата обединява творци с различни политически и художествени възгледи, а в нейния орган - сп. "Изкуство" - още няма място за сектантска естетика. Повечето изложби, за които се пише и говори, могат да се видят в галерията, която се е открила в центъра на София, на ул. "В.Левски" №1. Галерия "Призма" е частна галерия. Тя продължава традицията на съществувалите преди нея - на знаменитата първа Тръпкова галерия, на "Преслав" и "КООП", на "АРС" и "Галерия на 6-те". Неин директор е Радослав Мишев. Той има подкрепата на по-големия си брат Димитър (Део) Мишев и на група художници - Дечко Узунов, Бенчо Обрешков, Ненко Балкански, Иван Фунев, Иван Пенков, Любомир Далчев, Георги Бакърджиев, Кирил Цонев, Илия Петров, Иван Ненов и др. Те не знаят, че им е отредено кратко време. 30 - 40-годишни са. Още преди войната са доказали таланта си. А сега, в творческа зрелост, жадуват да се изявят и допринесат за изграждане на ново изкуство, което те разбират като артистично свободно и хуманно, свързано с идеалите им за справедливо и демократично обществено устройство.
За две години наред с колективните изложби, в които тези автори показват творбите си, галерия "Призма" урежда и няколко самостоятелни експозиции: Елиезер Алшех, Маша Живкова-Узунова, Екатерина Савова Ненова, Георги Павлов - Павлето, Борис Коцев, Зоя Паприкова. През 1947 г. тук представя първата си изложба младият Найден Петков. Архивните материали - покани за изложби, документални снимки и др., са съхранени в семейството на Радослав Мишев и бяха любезно предоставени за изложбата.
Имената извикват спонтанно уважение. Това наистина е съзвездие от най-добрите. Тук обичат да идват Майстора и Бешков, Александър Жендов и още ред художници, привлечени от атмосферата, която галеристът и неговият кръг са създали в неголямото пространство на "Призма". Наред с художниците тук идват писатели, артисти, събира се интелектуалният елит на столицата. "Призма" развива широка дейност - издава книги, урежда литературни вечери. За изложбите в галерията пишат Никола Мавродиев, Христо Вакарелски, Кирил Кръстев. Радослав Мишев за съжаление не ни е оставил мемоари. И няма да е лесно от късчета спомени на съвременници да възстановим "Призма" и образа на човека, който с културата и енергията си й е вдъхнал живот.
Възможност да се доближим до този достоен човек ни дава колекцията, която Радослав Мишев е започнал да събира още през 30-те години. Най-доброто от нея и оцелялото през десетилетията е показано на изложбата в НХГ. Първият извод след запознаване с представеното е, че става дума за колекционер с изграден вкус, с широк възглед и с "око", казано на професионален жаргон. Събраните творби са разнообразни по стил и епоха, но обединени от точен критерий за художествено качество. "Млад шоп с гега" от Мърквичка, работа от края на миналия век, е за музейна колекция. Такива са и двете платна на Владимир Димитров - Майстора от 20-те години, неслучайно публикувани във всички монографии за художника. Никола Танев присъства с ранна характерна творба от 1914 г. Изненада дори за специалистите ще бъдат две от притежаваните от Мишев произведения на Атанас Михов - "Круши" и "Вишнева клонка", които говорят за разностранните опити на автора и за взаимовлиянията му с другите художници. Великолепна е Божиновата "Беседа на попа в селската кръчма", изпълнена експресивно и виртуозно живописно. Трите натюрморта на Стефан Иванов, един от които от началото на века, затвърдяват мнението за изграден вкус на колекционера. Разбира се, като всички и той е имал своите пристрастия. Такова е било навярно отношението му към Борис Денев. Панорамните пейзажи от Търново и Охрид са от ключовите произведения на художника. Но и останалите пейзажи, събрани от Мишев, са доказателство за чувствителност към тънкостите в жанра. Наред с чудесния, всепроникнат от светлина пейзаж на Васил Стоилов, Дунава на Коджаманов и морето на Мутафов, ценителят ще остане пред работата на Перец с неуловимите градации на синьо-сивото, пред ранния Здравко Александров, пред един непознат Панайот Панайотов с оригинално преливане на плановете и пред Стоян Венев - свеж и изпят на един дъх. Прегледа на колекцията завършваме триумфално - с голямото платно на Венев "Два свята", израз колкото на времето, още повече на удивителната дарба на живописеца.
Но за да очертаем по-пълно човека Радослав Мишев, не трябва да пропуснем скулптурата, тук представена с оригинала на прекрасния релеф на Иван Фунев "Балет", нито керамиката и другите приложни изкуства. На изложбата могат да се видят "Петли" от Асен Василев, "Предачки" от Иван Пенков и керамичните съдове на Георги Бакърджиев и Магдалина Кънчева. Когато "Призма" с идването на новия ред е национализирана и се превръща в предприятие главно за сувенири "Призма" - Балкантурист", Радослав Мишев посвещава много енергия за изучаване и събиране на автентичен фолклор и грижа за артистичните му претворявания.
Изложбата "Спомен за "Призма" с целия си спектър от послания е не само връщане назад, за да възстановим страница от недалечната история на художествения ни живот, но и апел към днешния ден. Примерът на галериста Радослав Мишев - неговата полезна обществена дейност, общуването му с избран кръг художници, културната му мисия - ни е особено необходим сега, за да не се заблудим в условията на формиращ се художествен пазар и да не изгубим ценностния ориентир в пъстротата от галерии, колекции, художници и творби.

Ружа Маринска