Уважаема госпожо Червенкова,
В броя на в. "Култура" от 9 април е публикувана статията "Културният расизъм в популярната преса" от Юлиана Методиева, която по твърде странен начин "обговаря" една карикатура във в. "Сега". Цитирам:
"Дори в. "Сега", който непрестанно се старае да се скрие зад маската на "другия" вестник - нежълт, нетипичен таблоид - в крайна сметка хлътна в капана на това мислене. Карикатурата "Бурето с барут НСРТ взривява на Лозанов папийонката" (броят от 11 март) е идентичен знаково с цитираните вече дописки. Папийонката на Георги Лозанов напуска частния му живот и се натоварва с нови, негативни за него смисли."
Съжалявам, че Юлиана смята журналистите от "Сега" за маскирани клоуни. Уверявам ви, че ние наистина се стараем да правим сериозен и умен вестник. Вероятно невинаги успяваме. Не оспорвам правото на Юлиана да оценява "Сега" като зле прикрит жълт вестник. Въпрос на дискурс, с извинение. Но ако трябва да бъдем демаскирани като част от "популярния" печат - "расистки, дискриминационен и сексистки, националистически, нетолерантен и все повече фашизоиден", както се казва 3 реда, преди да бъде споменат "Сега", то не може да е заради талантливия художник Христо Комарницки. Понеже е тъпо да се преразказва карикатура, ви я изпращам. Имате позволението на автора Христо Комарницки да я публикувате, ако искате.

Карикатура на Христо Комарницки, вестник "Сега"

Надявам се, ще се съгласите, че е обидно тази рисунка да бъде наричана "идентична знаково" с дописки в други вестници, които според Юлиана се гаврят с интелектуалеца Лозанов. Внушението е съвършено различно и то е ясно на всеки непредубеден зрител. Дори се изкушавам да мисля, че Георги Лозанов също е харесал карикатурата. От всичко, което чета от и за него, не оставам с впечатление, че му е много удобно между "бурето с барут НСРТ", което всъщност е топуз, и папийонката.
Губя и вашето, и собственото си време с това писмо, защото съм сигурна, че въпросът е важен. Ако ние, журналистите, сме така нетърпими към една карикатура, какво да очакваме от вечно обидените политици? Излиза, че всеки употребява оръжието, което има - журналистите набеждават колегите си в културен расизъм, а властващите просто заплашват. Аз лично нямам съмнения кое е по-гадното.

С уважение
Димитрана Александрова
главен редактор на в. Сега