Повествуване
на контрамодерното
През последните години "модернизмът" става все по-често обект на изследване в българската култура, виждаме как неговата "културна биография" постепенно запълва празните си места. Иван Еленков е сред другите, много по-малко на брой автори, които изследват историята на родния контрамодерен проект. Всъщност можем да кажем, че като пространство на публичен интерес културната история на "дясната" идеология в България се сбъдва до голяма степен благодарение на неговите усилия и публикации, особено върху автори като Янко Янев и Найден Шейтанов. Чувствителният превес на "модерни" над "контрамодерни" изследвания има различни причини. Една от тях тръгва от идеологическата традиция, в която сме възпитавани. Друга - оттам, че "модернизмът" е страната на печелившата културна традиция в края на нашия век; "естествено" е тогава той да става своеобразно "мерило на всички неща". Подобна амбивалентност има и в отношението на Иван Еленков. Той пише контрамодерното през модерното (самата употреба на понятието "контра-модерен" е вече симптоматична). Неговото изследване е заявено като история на културата, т.е. като историческо, но положено в по-широката перспектива на една културна ситуация, най-общо определена като "българската модерност". Така "несбъднатото" "контрамодерно се изговаря като телеологическа алтернатива на сбъднатата модерност. Този подход изглежда "естествен", поне от Франкфуртската школа насам, но според мен по-голямо предизвикателство би било да се търсят културни основания на потребността от "десен" мироглед вътре, иманентни на собствената му концептуална система. Фундаменталистката дихотомизация на културното мислене изглежда все по-разклатена в края на ХХ век.
Книгата на Иван Еленков възродява културата между двете световни войни през един нетрадиционен, недоразвит фокус на наблюдение. Културно-историческият елемент е всъщност ограничен до история на дискурса, тъй като изводите и наблюденията са изтеглени преди всичко от явления в книжовното пространство на онова време. При това става въпрос за текстове, които не наблюдават прагматично, а обобщават и концептуализират културната ситуация; текстове, които изграждат модели, а не описват конкретни наличности. Методологическата ориентация на Иван Еленков не се изгражда върху точността на емпиричното наблюдение, върху категоризма на статистичния факт, тя съзнателно страни от онова, което самият автор нарича "класическа позивистка историография". Така цялото изследване придобива метаконцептуален характер, то е подчертано интерпретативно и в някакъв смисъл остава вътре в модела на "своите" автори, макар че събира и пресича различни контексти на тяхната историческа употреба.
Възможно е някой читател да се поколебае пред необходимостта от цитатите, които са доста и доста дълги понякога. Авторът предвижда тази опасност и мотивира решението си с неповторимата специфика на контекста, който те носят в себе си, с "интонациите на времето". Всъщност цитатите се четат с интерес и са добре подбрани; истинската им цел изглежда да уравновесят донякъде натиска на интерпретативното обобщение. Тяхното присъствие провокира (най-малкото) две наблюдения. Първото изненада самата мен: стилът на тези автори от 20-те - 30-те години с нещо напомня изказите на нашата собствена (пост)модерност. А второто - че самият Иван Еленков изглежда съблазнен от него и донякъде възпроизвежда стилистичните интонации на онова време в своето писане, където пък те симптоматично добре попадат в дискурсивния контекст на модерното мислене.
"Родно и дясно" представлява интересен и провокативен "принос" към историята на "дясната" мирогледна традиция в българската култура. Тя поражда желание да пре-мислим, да пре-видим утвърдените си представи; формулира в модерни категории и концепти културно-историческото съзнание. Но аз все пак възприемам присъствието на книгата като начало или като обещание за едно по-системно, по-цялостно и последователно изследване, като принос към Приноса на Иван Еленков в историята на българската култура. А пък що се отнася до думата "повествувание" - един термин на белетристичното мислене в литературата, тя симптоматично и често се използва от самия автор, за да означи спецификата на неговия дискурс.

Милена Кирова











Думи
с/у думи





Иван Еленков.
Родно и дясно.
Принос към историята
на несбъднатия
"десен проект"
в България
между двете
световни войни
.
Изд. ЛИК.
С. 1998