Въпросът е пак в Тато

Когато новината удари, у нас ехото не заглъхва, а издрънчава на умряло. За сетен път през изминалия неделен ден доказахме, че не можем да правим новини. Повечето от хората разбраха за претенциите от страна на НАТО към въздушното ни пространство едва в неделната сутрин. Но националната телевизия така и не се развълнува, не се раздвижи особено по въпроса. Вечерта частни и национални наши канали ни информираха за развитието на това събитие почти с едни и същи кадри. Само "Нова телевизия" се досети да осъществи директна връзка с анонимен източник от пакта в Брюксел, който дори изля известно нетърпение за нашия евентуален отговор. Вероятно вината за еднообразието на новината е и в държавните институции, съблюдаващи тайната, но така или иначе, журналистът навсякъде и винаги е бил, трябва да бъде, и ще бъде, колкото това да звучи грубо, нахален. И то изключително. Нашите телевизионери всъщност претендират да са такива, но обикновено се стараят в тази насока по някакви много по-дребни поводи. След вечерните новини по Канал 1 наистина телевизионната ни машинария се поразмърда и включи едно коментарно студио. Разбира се, още когато зърнахме политолозите, веднага се досетихме какво всеки от тях има да ни глаголи. Същевременно ако БНТ наистина не е в състояние да се намеси във войната на самата територия на Югославия по независещи от нея причини, то поне би могла да изпраща екипи, които да шетат из най-засегнатите страни от региона. Например в Македония. Там освен гласа на постоянния ни кореспондент Любчо Нешков сякаш няма нищо българско, а (както знаем) не трябва да бъде така. Отново може би само "Нова телевизия" се отчете с един обширен филмов репортаж оттам. От Албания пък почти нищо не пристига; тази едва ли не съседна страна си остава толкова далечна и загадъчна за нас, колкото по времето, когато беше единственият съюзник на Китай. А е твърде важен играч в случая.
Наистина не е ясно защо в БНТ получават тези добри заплати и още по-тлъсти хонорари, които уж били поорязани. Ако нямат средства за провеждането на една активна информационна и коментарна кампания, би трябвало да замразят заплатите и хонорарите си, но да си изпълняват задълженията; да бъдат мобилизирани, така да се каже, в името на всички нас. И без това обществото ни е достатъчно объркано в тази балканска ситуация, а най-мощната ни медиа не прави почти нищо, за да се почувства то малко по-осветлено и сигурно. Не става дума от екрана да ни зареждат с още по-голяма паника, но мълчанието и тишината също са опасни. С бездействието си БНТ всъщност подпомага нашето общо бездействие и то в момент, когато всички около нас действат. НАТО действа. Милошевич действа. Руснаци, румънци, словаци и кой ли не още - също. А ние отново изпълняваме стария завет на Тато да се снишим, докато бурята ни отмине. Ясно е, че ще трябва да пием от горчивата чаша. А може би ни крепи надеждата, че сме орисани завинаги за бъдем с Тато без НАТО и с Малта след Ялта? Оказа се, че няма Малта. Идва горещо лято. Въпросът е в Тато.

Ромео Попилиев















Петък,
ранна утрин