Професионализмът
винаги личи

- Вие сте един от участниците в изложбата "Плакатът 1946 - 1955". Разкажете нещо повече за този период?
- Бях на откриването на изложбата. За мен тя беше много любопитна, защото периода, който обхваща, добре го познавам и от това време имам незаличими спомени. Бях млад художник и независимо че учех живопис, бях навлязъл и в оформлението на шрифта, на книгата, на плаката. Даже в тази изложба открих два мои плаката - за изложбата "Захари Зограф" и "Нов Китай".
В този период вече нямаше особено големи събития, които да провокират авторите амбиции при изграждането на плаката. Големите политически събития вече бяха отшумели, а едновременно с това се засилваше култът към личността. Образите на вождовете все повече се настаняваха в политическите плакати. Настани се и разказът. Плакатът започна да губи динамичната си форма, започна да се отклонява от характерната за него специфика. В тази област се включиха и художници, чужди на плакатното изкуство, които привнесоха занаятчийски прийоми при изграждането на плаката. Разбира се, с тези думи не искам да внушавам, че всичко е минало в некомпетентни ръце. Младата генерация художници плътно стоеше до нашите големи майстори и поддържаше нивото на най-доброто в развитието на плаката. Макар че ентусиазмът у тези, които разбираха и можеха, беше силно понижен. Сега у мен изплуват някои спомени от ежедневната ми дружба с Александър Жендов, Борис Ангелушев, Александър Поплилов...
- Като споменахте тези имена, нали в този период Александър Жендов е критикуван от Вълко Червенков и това предопределя отношението и на обществото, и на колегите му към него. Доколкото знам, не е можел да представя плакати от свое име. Така ли е?
- През 1951 година заедно с художниците Георги (Боби) Даскалов, който живее и работи в Америка, и Борис Китанов бяхме художествен съвет в издателство "Наука и изкуство" - то издаваше политически плакати. Ръководството на издателството имаше тогава за директор Иван Керешки, завеждащ отдел беше Васил Марковски, а художник - Димитър Кандимиров. В съвета участваше и представител на Комитета за изкуство и култура, писателят Вичо Иванов.
Беше обявен анонимен конкурс между всички художници на тема мира. Още от пръв поглед очите се спираха върху ярко и професионално решените плакати на Александър Жендов. Преди да разпечатаме пликовете, ние вече заговорихме за автора и за наградите. В един момент Вичо Иванов се обърна към мен и ме попита откъде сме разбрали, че плакатите са на Жендов. Моят отговор беше, че неговият стил е много характерен и добрият специалист не може да го сбърка. Единодушно определихме първите награди за плакатите на Жендов. Керешки, Марковски и Кандимиров (те не участваха в журито) бяха развълнувани. Макар да не казаха нищо и да не дадоха израз на чувствата си, бяха доволни от нашето решение. Разговорът ми с Жендов беше много кратък. Казах му: "Бате Сашо, ти спечели първите награди". А той ми отговори: "Слушай, мойто момче, искам да благодаря на колегите, но независимо от вашето решение, тия плакати няма да видят бял свят". И наистина, чак през 1957 г., след Априлския пленум, бе отпечатан един от плакатите му.
- По каква причина все пак живописците, и то някои от известните по-късно като новатори, са се обръщали към плаката? Как ще обясните слабостите на плакатите, показани в изложбата в СГХГ?
- Беглият поглед в изложбата и участието в нея на такива художници живописци като Стоян Сотиров, Бенчо Обрешков, Александър Стаменов, Александър Жендов, Борис Ангелушев и от по-младите тогава Никола Мирчев, Любен Зидаров, които имат определено място в развитието на нашето изобразително изкуство, показват, че материалното състояние на художниците, особено на живописците, не ще да е било добро. Тия художници са посягали към приложните жанрове, за да оцелеят.
Този период от развитието на българския плакат, показан в изложба, още тогава е бил в прицела на вниманието и на Съюза на българските художници. Добре се е осъзнавало главното - че плакатът е стигнал в задънена улица. Тревогата от неблагополучното му състояние налага дискусия в Съюза на българските художници и Комитета за наука и изкуство. В дискусията участват голям брой художници, които разглеждат проблема в цялата му дълбочина. Тревогата от някои тенденции в развитието на плаката става достояние не само на художниците, но и на тези, които отговарят пряко за него. Общо е мнението, че след тази дискусия редица слабости в развитието на този жанр са превъзмогнати и до голяма степен тя спомага за по-нататъшното развитие на плакатния жанр у нас.

Разговаря Виолина Димитрова






Разговор
с Иван Радев