Средство
за препитание

- Вие сте един от участниците в изложбата "Плакатът 1946 - 1955", подредена в Софийската градска галерия. Как гледате на тази експозиция?
- Намирам за много сполучлива идеята на Градската галерия да направи изложба на плаката от периода 1948 - 1955 г. Това всъщност е най-мракобесническото време специално за развитието на българския плакат. Що се отнася до моето участие там, то не ме притеснява. Все пак аз съм работил през това време, което беше подчинено на диктата и копирането на съветския плакат. Неслучайно много от художниците - за съжаление известни имена, както виждате - доста осезаемо участват в изложбата с плакати, които въобще не кореспондират с творческия им натюрел и естетически представи. Те са подчинени на една обща линия, която тогава бе наложена по чисто административен и идеологически път. Там е и Бенчо Обрешков, там е даже и Иван Кирков - този новатор художник; и той е рисувал в стила на тогавашния плакат. Това е много важно: говорим за един период, в който сякаш само ние се бяхме подчинили. Като съвременник мога да ви кажа, че през същия този период (1948 - 1955) другите "народни демокрации", както се наричаха - поляци, чехи, унгарци - не се поддаваха на този стил и не копираха така робски съветския плакат, както го правехме ние. Ние просто се поддадохме на една естетика, която замрази развитието на плаката, особено политическия, за доста дълго време. Това е един период, през който платихме много висока цена, защото много хора започнаха да се нагаждат към обстановката, което навреди на творчеството им. За себе си мога да кажа, че не съм се поддал - в никой от плакатите ми няма Сталин или пък Вълко Червенков. Единственият мой плакат, който седи в изложбата, е свързан с прибирането на реколтата. Не толкова идеологически, колкото формално пластически той е подчинен на едно фотографско начало, което тогава беше задължително за плаката и което де факто го отдели от спецификата му като жанр. Той престана да бъде приложна графика - не беше нито картина, нито снимка, нито рисунка, а някакво напълно обезличено "изкуство". Ясно е, че плакатът има чисто агитационна цел и той така трябва да бъде решен - и пластически, и композиционно, - че каквото има да казва, да го каже веднага. Този основен принцип на плаката като жанр беше пренебрегнат в името на т.нар. изкуство за народа, за да може и най-големият простак да разбере какво му се казва. Който е прост, както и да го нарисувате, никога няма да те разбере.
- Вие споменахте имената на някои художници, които участват в тази изложба. Възприемахте ли тогава плаката като творческо предизвикателство?
- Творчеството нямаше почти нищо общо с плаката. Иван Кирков работеше живопис, за него плакатът беше средство за препитание, както и за мен. Тогава купувач на живопис беше само държавата. Но при всички случаи не бива да се забравя, че много често изтъкнатите художници биваха заставяни да правят плакати под предлог, че участват в партийната агитация, свързана с общата партийна програма. Много пъти са ме викали в Централния комитет да ми предлагат да правя плакат по един или друг повод. Аз все пак съм намирал възможности да откажа, защото или темата не е била интригуваща, или може би не съм искал да участвам в неща, с които не съм бил съгласен. Още повече като знам какви комисии ще приемат работата ми. Аз съм бил също в една от тези комисии на издателство "Наука и изкуство", което одобряваше плакатите, възлагани и събирани от отдел "Агитация" на партията. Знам какъв беше критерият и какво се изискваше от художниците - те бяха ограничени пластически и принудени да работят, подражавайки на съветския плакат. Които можеха, се съпротивяваха, но пък плакатите им не минаваха. Имаше автори на плакати, които като художници въобще не чинеха в никой жанр, но така се бяха приспособили да правят фотографските плакати, че бяха дежурните автори.
- В този смисъл другият тип плакати, включващи колаж, шарж и прочие, са се появили доста по-късно.
- Да, истинските плакати се появиха доста по-късно, когато обстановката стана по-мека, но понятието идеологическа диверсия продължаваше да съществува. Някои си затваряха очите, но в крайна сметка се разбра, че плакатът е изкуство, което има свои правила, своя специфика и своя графика. Не малка роля изиграха ръководствата на СБХ, които отстояваха правата на художниците за лично творчество, за изява така, че да не се опорочава жанрът, на който са се посветили.
- Нека се върнем отново към плакатите, създадени от вас. Кое е най-яркото от този период, за което си спомняте във връзка с работата си?
- След този период с плакати по-малко съм се занимавал, а ако сега седна да правя плакат, той, естествено, ще бъде по-различен като мисъл, да не говорим за пластичното решение. Но тогава, освен този плакат, който е в изложбата и е политически, аз съм правил и културни плакати. Спомням си един за празника на поезията в Съюза на писателите. Той имаше съвсем друг характер - беше с доста свободна рисунка, но тъй като не беше свързан пряко с политическа агитация, а с чисто литературна проява, мина между капките. Правил съм и филмови плакати, един от тях още го пазя в оригинал. Не го отпечатаха, защото го намериха за формалистичен, а сега, като го гледам, той е направо натуралистичен. Беше за филма "Ричард III" на Лорънс Оливие. Тогава го отхвърли Комисията на кинематографията, защото не отговаряше на съветски плакат за същия филм, беше доста по-различен и най-лесно беше да се накичи с етикета "формализъм".
- Лесно ли се прави един плакат и кои са механизмите, които определят този процес? Както преди, така и сега?
- Днес мога да изразя удовлетворение, че нашият плакат се създава от талантливи хора, че той се е изравнил по качество с международните образци. Това го показа триеналето на сценичния плакат, което миналата година за втори път бе уредено в България и българското присъствие бе много силно. Сега аз не бих се заел с плакат, защото съм минал в други области - в живописта и акварела. А и самият плакат вече жанрово и професионално е свързан с начин на мислене, който е типичен само за него като изкуство.

Разговаря Виолина Димитрова




Разговор
с Любен Зидаров