За хората и съюзите

Българският художник има странна нужда от принадлежност към съюз, гилдия, група или просто някаква общност от "сродни души". Колкото и това да не се връзва с избора му на тази строго индивидуална, дори по презумпция обричаща го на алиенация професия. Това е почти единствената причина, която го кара да се тълпи на конгресите на СБХ (извън хората, имащи кариерни амбиции), при положение, че почти никой не очаква нищо съществено от тази институция. Кръженето около някакъв хипотетичен "културен център" издава обаче несигурността, която всеки творец има по отношение на мястото си в социалната структура. Издава още потиснатото му самочувствие покрай вменената му роля на хрантутник, производител на нематериални блага, от които най-малко имаме нужда сега; на досадно зло, което съществува напук и срещу всякакви обществени и икономически катаклизми. Българският художник има нужда да се уповава на една организация, в която на думи не вярва и която дори отрича, но с носталгия си припомня ролята й на майка-кърмилница.
И през миналите години, и сега, други неформални обединения на художници са играли по-важна роля за оцеляването на отделния Индивид. На една такава група е посветена изложбата "Славка Денева и приятели" в СГХГ. Освен работи на самата Славка Денева (някои от тях се излагат за първи път) са показани и творби на хората, които са били най-близко до нея през целия й живот, минал под знака на нихилистично отношение от страна на държавните организации.
Подобни мисли навява и изложбата в Крида арт - "На пленер в Каварна и Русалка със Симеон Венов", в която участват някои от авторите, споделили последните години от живота на художника.
Пак във връзка с това не мога да не отбележа изложбата, посветена на шестата годишнина от Фонда за поддържане на изкуството в България на "Шипка" 6, реално направил най-много през тези години да подпомага с конкретни усилия - финансови и морални - отделния Творец. Да се грижи не просто за цялостното благоденствие на гилдията, за да утвърди за себе си един лицеприятен образ, а да посреща с разбиране отделната творческа нужда, лична драма и съдба. Заслужава си да се прочете в изложбата списъкът с направеното от фонда - десетки конкретни инициативи, реализирани със собствени сили, от които всеки творчески съюз може да се поучи.
Сдобили се след последния абзац с по-ведри мисли, можем да се отправим към изложбата на Греди Асса и Божидар Бончев "Пътуване в насладата" в галерия Ирида - едно добро артистично попадение и уцелен синхрон между двамата автори, който винаги е необходим при подобен общ замисъл.
В АТА Недко Солаков представя изложбата ".......". След работата си, показана в рамките на колекцията ФРАК в Ата-рай, и сега той потвърждава впечатленията ни за смяна на концепцията си за изкуството и неговото представяне - далеч от прекалената бъбривост, обстоятелственост, сюжетност. Недко Солаков се отказва да създава легенди, които да визуализира пред зрителя. Сега той директно прави визуални легенди, съпоставяйки на пръв поглед несъпоставими обекти - в случая натуралната плетеница на бръшляна и енигматичната плетка на пуловера, под който се разчита авторовият гръб.
В изложбата си на "Шипка" 6 Антоний Софев също показва бръшляни в едър план, но нарисувани с маслени бои върху платно. За разлика от Солаков, който изхожда от обекта, в случая обектът, неговото изучаване и фиксиране, е крайната цел на автора. По отношение на кариерата на Антоний Софев тези работи са положителен преход от едни доста натуралистични образи към най-интересните работи в изложбата му: "Слънчев ритъм", "Слънчев лабиринт", "Проникване", "Небесни градини".
По-авангардно отношение може да помогне на зрителя да не заспи от скука в изложбата на Николай Рьорих в Галерията за чуждестранно изкуство. Десетките еднотипни акварелни пейзажи, наредени в една линия в три зали, могат да се възприемат като своеобразна инсталация - безкраен фриз от натрапчиви планински върхове и докосвания до божественото на този, както пише в биографията му, "удостоен със званието художник" човек. Доста по-любопитна и наистина експериментална е експозицията на Английския кралски колеж по дизайн пак в същата галерия.
И накрая три живописни изложби: Красимир Добрев на "Шипка" 6 - пестеливи и много чисти кавалетни работи; Валентин Колев в Александър - както винаги впечатлява с живописния си усет; Георги Баев в Арт 36 - нови наситено цветни композиции, опит за измъкване от схемата на предишните му работи.

Мария Василева














Изкуство
на борда