ppIANISSIMO ’99

Вторият международен фестивал за съвременна клавирна музика отново носи нежното име ppIANISSIMO. Промените са други. Негов организатор вече не е Дружеството за нова музика в България, а специално създадената фондация "ppIANISSIMO" с управителен съвет Стела Димитрова-Майсторова, Борислава Танева, Юлия Ценова, Мара Чапанова, Владимир Джамбазов, Велислав Заимов и Веселин Байчев. Членове на селекционната комисия са Стела Димитрова-Майсторова, Борислава Танева и Мария Салабашева. Промените? Те не са само формални. Със създаването на фондация "ppIANISSIMO" "пианистите" поемат категорично собствената си отговорност към собствения си фестивал, без това да изключва помощ и участие от страна на "другите заинтересовани лица". И все пак прави впечатление фактът, че селекционната комисия е съставена единствено от изпълнители. С тази констатация обаче не отправям критика, а само подготвям по-нататъшния си анализ на промените в съотношението композитор - интерпретатор в края на ХХ век... От друга страна, осъщественото "поемане на отговорност към собствения фестивал" налага и промяна в ъгъла за критическо наблюдение - към "ppIANISSIMO" не следва да се отправят забележки като към институционално осигурен фестивал. Спонсорите (като посочените в програмата Булгаргаз, Булгартабак, Националната електрическа компания и Центъра за изкуства "Сорос") обикновено стават такива заради качествата на представения им артистичен проект. А проектът "ppIANISSIMO" е прост, напълно конкретен и образователно необходим. Поставя си конкретни, реални задачи: да срещне студентите от класовете на Стела Димитрова-Майсторова и Борислава Танева със съвременната клавирна музика, да ги запознае с мисленето на композитори, които по възраст са техни връстници. Да ги сблъска с трудностите на сцената, със срещите с медиите, с вглеждащата се телевизионна камера - да им създаде опитности.
Паралелно с това българският слушател има възможност да чуе много нови творби, да обогати представите си за новото в областта на клавирната музика днес. А трябва да се подчертае, че селекцията на "ppIANISSIMO" е добра. Даже много добра. Разбира се, има завъртане в кръга на авторите, които познаваме от фестивала MUSICA NOVA, но това донякъде се предопределя от ефекта на гетото, или сектата, или както там ще наречем немногобройността на групата на любителите на нова музика в света като цяло.
Но има и един специфичен, български привкус на проблема - на "ppIANISSIMO" практически отсъстват опусите на български композитори, родени след 1970 година. Фактът е тревожен и се оголва особено ясно именно тук, защото фестивалът търси диалога между младия изпълнител и младия композитор. Но същевременно проблемът едва ли би могъл да бъде разрешен от фондация "ppIANISSIMO" или пък от Дружеството за нова музика в България, или от което и да е друго малко общество. Разбира се, подобни формации са същинската основа на гражданското общество в България и в този смисъл те следва да имат позиция по важните въпроси на съвременната ни култура. От друга страна, едва ли биха могли да ги решат самостоятелно и без подкрепата на институциите. Ако се върнем към примера с "ppIANISSIMO", то "ppIANISSIMO" не може "да произведе" нови автори - те все пак и все още се обучават в Държавната музикална академия. Може обаче да им покаже, че има кой и къде да ги изпълни...
Само тази година на фестивала прозвучаха "Здрач" от Панчо Владигеров в изпълнение на Красимир Тасков, "Токата" от Петър Петров в изпълнение на Даниела Грозева, "Утринна музика-3" от Йордан Дафов в изпълнение от Ана-Мария Дафова, "Четири молитви за пиано" от Юлия Ценова в изпълнение на авторката, "МиниМикрия за 4" от Владимир Джамбазов в изпълнение на Стела Димитрова-Майсторова, Борислава Танева, Александър Каменаров (маримба) и Станимир Балеев (маримба), Сюита за пиано от Йордан Гошев в изпълнение на Захари Мечков, Три клавирни пиески за деца от Любомир Денев в изпълнение на Любомир Денев-син, Втора соната от Велислав Заимов в изпълнение на Димитър Цанев и "Пианистични отблясъци" от Лазар Николов в изпълнение на Мария Салабашева.
Въпросът за бъдещето на българската музика и за отговорностите, свързани с него, обаче е толкова важен, че сега ще си позволим да излезем от камерната зала "България", където се състоя фестивалът, и да се разходим във фоайетата.
Първи ден. Площадът е пълен с коли с флагчета. Просто не си и помислям, че са дошли на "ppIANISSIMO". Пред залата има един (единствен) афиш. Програмата - "Девета симфония" от Бетховен. Поводът - 120-годишнината на София. Публиката е с покани, включително и за коктейла след това. Питам колеги знаят ли, че София тържествено чества своята 120-годишнина. Показателно недоумение.
Втори ден. В този ден трябва да изслушаме три програми със съвременна музика. Вместо "ppIANISSIMO" ден по-късно ще се състои концерт за НАТО.
Трети ден. Трудно ми е да интервюирам студентите на фона на репетицията. Табаков е включил в програмата на концерта за НАТО на Софийската филхармония едно българско произведение - своя Концерт за оркестър.
А сега нека се върнем отново към "ppIANISSIMO" и зададем риторично въпроса защо тази (доброволна) фондация, чиито най-активни членове са Стела Димитрова-Майсторова и Борислава Танева, включва в програмите на фестивала най-вече студенти от техните класове...
Когато попитах един от участниците в "ppIANISSIMO" не му ли напомня той на "годишната продукция на класа по пиано", отговорът беше бърз и убедителен - "Но какво лошо, ако е така? Важното е на кой клас, нали, важното е дали класът е добър!"
Да, класовете на Стела Димитрова-Майсторова и Борислава Танева са добри. Нещо повече - всяка от двете има своя, друга, различна индивидуалност и това личи в подходите и даже в звукоизвличането на учениците им. Предполагам, че подобно впечатление не е резултат от прочетеното в програмата, където напълно коректно са посочени всички преподаватели, допринесли за развитието на един или друг млад пианист. Още повече, че като цяло звукът на учениците на Стела Димитрова-Майсторова е един, а този на учениците на Борислава Танева - друг, макар и не така хомогенен. Разбира се, тази констатация следва да бъде адаптирана към всяко отделно изпълнение; по-нататък ще изведем най-добрите изпълнителски постижения на "ppIANISSIMO". Цялото обаче впечатлява - и с амбицията си, и с постигнатото.
Особено ценно е включването в "ppIANISSIMO" на ученици от Националното музикално училище "Любомир Пипков". И Яна Балева (трети клас, в класа по пиано на Емилия Канева), и Теа Митева (четвърти клас, в класа по пиано на Антонина Бонева), и Любомир Денев-син (четвърти клас, в класа по пиано на Емилия Канева), и Мартин Стоянов (10-ти клас, в класа по пиано на Антонина Бонева), и абсолвентът Захари Мечков оставиха приятни впечатления у публиката. Иска ми се обаче да изтъкна специално особено сполучливата селекция на "Шест супер малки пиеси за пиано" от Шигеру Кан-Но (Япония), не само изсвирени, но и разположени чудесно във времето от малката Яна.
Натрапчивата клавирна звучност бе подходящо разнообразена и от програмата "Пианото кани", където "на гости" бяха Александър Каменаров и Станимир Балеев (маримба), изпълнили заедно със Стела Димитрова-Майсторова и Борислава Танева "МиниМикрия за 4" от Владимир Джамбазов (кратка, сполучлива пиеса, основана на характерен ритмичен мотив и неговото "мимикриране" в четири виртуозни партии), Дениз Байрактар (мецосопран), която заедно с Мариана Спиридонова представи интровертните "Две песни за глас и пиано" от Тициано Бедети. Своеобразна, макар отново интровертна, бе звучността на "Движения" за китара и пиано от Рос Хазелдайн (Корея), представени съсредоточено от дуото Венцислав и Елена Дикови. Борислав Йоцов (кларинет) "завихри" публиката с пиесата на Майк Мауър (Великобритания) "Doodle and flight", докато Таня Казанджиева (сопран), Кремена Ачева (флейта), Борислав Йоцов (кларинет), Павел Златаров (цигулка), Георгита Бояджиева - Николова (виолончело) и Стела Димитрова-Майсторова (пиано) я съсредоточиха отново с вглъбените "Pierrot Lieder" от Доналд Харис (САЩ).
Тези интересни находки в програмата на фестивала обаче не компенсираха фактическото отсъствие на компонента "международен". Рециталът на клавирното дуо Хейди Хендрикс и Левенте Кенде от Белгия (предвиден и в рамките на Дните на фламандската култура в България) не се състоя. Причината? Кризата в Косово, разбира се. Впрочем първото "ppIANISSIMO" не се самоопределя като международен фестивал, а само като фестивал на клавирната музика на ХХ век и това е сякаш някак по-чисто, по-коректно.
В граничната зона на "международното" е и участието на Лилия Бояджиева, която свири на "ppIANISSIMO" след дългогодишно отсъствие от българския музикален живот. Родена е в София. Завършва при професорите Джулия и Константин Ганеви през 1979 г. От 1991 г. живее в Париж. За съжаление не можах да чуя рецитала й, но нейната идея за едно интегрално изпълнение на клавирното творчество на Самюел Барбър е значима дори сама по себе си. Впрочем Лилия Бояджиева вече е издала компактдиск с клавирните опуси на композитора, в който осъществява световни премиери. Този компактдиск получил добри оценки от музикалната критика, е резултат на истинска изследователска работа с неговите архиви, проведена от самата пианистка.
Но какви бяха студентските изпълнителски постижения на "ppIANISSIMO"
"Aus der..." от Серджо Азеведо (Португалия) в изпълнение на Илиана Тодорова. Присъствието на сцена и умението за владеене на публиката са вече напълно осезаеми...
"Два етюда" от Масимо Лауричела (Италия) в изпълнение на Пламена Дончева. Вслушването в звуковата картина е нюансирано, изтеглено във времето, почти зримо...
"Shouts and murmurs (Book I)" на Лорънс Битенски (САЩ) представляват сантиментално-романтични контури, свързани интелигентно от Олимпия Хамладзи...
"Утринна музика-3" от Йордан Дафов е поднесена от Ана-Мария Дафова със светъл, чист звук и непосредственост...
"Pianophoria #3" от Тери Уинтер Оуенс застива красиво в статиката си, изплетена внимателно от Илиана Тодорова и Мария Салабашева...
Даниела Дамянова успява в своя диалог с лентата, замислен от Чарлс Норман Мейсън (САЩ) при всеизвестната шизофренност на творбата със заглавие "The Bleazing Macaw"...
Събина Василева разгръща "Six potential episodes in time, space and energy" от Аарон Джонсън убедително и многопланово...
Пламена Дончева и Руслан Павлов не успяват докрай в диалога си с пулсацията на метронома, замислен от автора на "Window watch" Уилиам Райън (САЩ), изчезнал неясно защо по време на концерта от слушалките им, но вероятно отнасят от това "ppIANISSIMO" опит за цял живот...
Цветелина Димчева успява да ни внуши "Кой се страхува от червеното, жълтото и синьото" според Лайъл Кресуел (Нова Зеландия), разкривайки добър усет за структура...
"Моление т чаше" от Александър Щетински (Украйна) Веселина Михайлова интерпретира с верен усет за мизансцен и време... Зорница Цветанова представя релефно и убедително Сонатина за пиано от Цветан Цветанов...
Една от най-ценните пиеси на "ppIANISSIMO" "Хомо луденс II" от Володимир Рунчак (Украйна) е интерпретирана от Веселин Стамболов стабилно, цялостно, задълбочено...
Друго великолепно попадение на фестивалната селекция е "Свещена беседа" от Зарко Миркович (Сърбия), изпълнена с вникване и внушение от Илия Тошев и Велислава Стоянова...
Извън този списък остават пианистите - преподаватели в Държавната музикална академия: Димитър Цанев с великолепното поднасяне на Втора соната за пиано от Велислав Заимов, Красимир Тасков (изпълненията на "Танга" от Урош Ройко (Словения) и малко познатата късна пиеса "Здрач" от Панчо Владигеров определено са находка) и Мария Салабашева ("Пианистични отблясъци" на Лазар Николов е пиеса, която поставя на изпитание чувството за звук и форма на всеки един пианист)...
Колкото до авторското участие на Юлия Ценова с Четири молитви за пиано (Молитва за кръста, Молитва за диханието, Молитва за песен и Молитва за слънце), ще отбележим удивителното й сливане с инструмента, което изведе категорично и ясно музикалните й мисли и преживявания и превърна изпълнението й в един от централните моменти на "ppIANISSIMO".
Но как се изменя съотношението композитор - интерпретатор в самия край на ХХ век? Когато задавах въпроса на студентите, демонстрираха отсъствието на какъвто и да е "композитороцентризъм", така характерен при формулирането на проблемите на интерпретацията в класическата или романтичната музика например. Разбира се, тази позиция е, от една страна, атрибут на самия материал - представата за свободата на музициращия, за балета, за импровизацията са същностно-вплетени в идеята за новата музика. Но, от друга страна, самочувствие и отговорност у изпълнителя се възпитават и в образователния процес. А после се проверяват на сцената...
"Изпълнителят днес е съавтор на композитора", повтаряха често студентите и това, струва ми се, не бе заучен отговор, а вече изстрадана представа за отговорностите на изпълнителя. Истина, проверена на сцената на "ppIANISSIMO"...

Росица Драганова