До академичната общност
Почти десетгодишната криза в Югоизточна Европа, както и насилственото разпадане на Югославия, продължават да взимат своя кървав данък. Опитите за намиране на решение за крайно сложния сръбско-албански въпрос и за статута на Косово и Метохия, започнали по време на мирните конференции в Рамбуйе и Париж, бяха прекъснати от безсмислената предубеденост и шантажа от страна на някои международни посредници. Елементарната мисъл, че проблем, чиито корени са поне няколко десетилетия назад, може да бъде решен с бомби, е нерационална, а твърдението, че интервенцията на НАТО цели предотвратяването или прекратяването на хуманитарна катастрофа, е дълбоко цинично. Решението за тази акция, взето извън рамките на международното право, е в пълно противоречие с морализаторската реторика, използвана, за да я оправдае. Мирът в обширна зона от Югоизточна Европа е изложен на риск, а възможните последствия могат да засегнат целия свят.
Системните разрушения из цяла Югославия правят всяко разумно решение по-трудно достижимо: в противоречие на твърдението, че са нанасяни удари само по военни цели, бяха засегнати и множество цивилни обекти - жилищни блокове, невоенни заводи и мостове; под сериозна заплаха от още увреждания са медицински заведения, исторически и културни паметници, училища. Освен това насилието, отприщено от всички страни, носи все повече страдание за все по-нарастващия брой жертви, включително косовските бежанци, които се струпват в съседните страни. При подобни обстоятелства благоприятните условия за мирно уреждане рязко намаляват.
Ето защо ние отправяме този призив към всички членове на академичната общност - в Югославия и извън нея - да използват всички достъпни им средства, които биха довели до незабавно спиране на бомбардировките на НАТО над Югославия и до прекратяване на всякакви военни действия в Косово, както и до спешното възобновяване на политическите преговори.

Белград, 3 април 1999 г.
Членовете на
Дружеството на преподавателите
и изследователите -
Белградски университет