Отглас от Великден
Великденският фестивал на фондация "Аполония" започна на първия ден от православната Страстна седмица с Моцартов Касацион и завърши навръх Възкресение с Реквиема на Волфганг Амадеус Моцарт. Всичко беше както трябва, на добро европейско равнище. Това не ме изненада, тъй като помня други издания, например преди две години. Тогава музикалните празници се наричаха "Пролетен фестивал". Програмата беше Шубертово-Брамсова, съобразена с кръглите годишнини от рождението и смъртта им. В София пристигнаха австрийски, немски, френски, руски артисти, квартет "Димов" се яви в новия си, последен засега състав: професор Димов Димов, Николай Гагов, Валентин Геров, Джефри Дийн.
Тази година в шеста зала на Националния дворец на културата, изискано украсена с цветя от "Миксфльор", свириха главно български музиканти - някои добре познати и утвърдени, други - съвсем млади, направили хубава заявка за бъдещето си. Към тях последната вечер в голямата първа зала се присъединиха и трима съседи - румънци. Те солираха в Моцартовия "Реквием". Мариус Бренчу и Помпей Харащяну са ни известни като Идоменео и Осмин от оперни постановки. Щастливо откритие е чаровното сопрано Фелиция Филип със свеж глас и приятно излъчване. Но най-издържана в квартета бе великолепната Александрина Милчева. Софийският оперен хор като протагонист по презумпция в трудната Моцартова партитура наистина излезе победител в малко необичайната за него роля на главно действащо лице. Оркестърът на националната ни опера сякаш по-трудно се освобождава от "акомпаняторските" си привички. С изключение на едно-две неточни встъпления, през по-голямата част от времето положението беше под контрол. Диригентът Георги Нотев успя да обедини авторитетно общите усилия и дори ни поднесе една изненада в "Лакримоза". Необикновено бавното темпо и твърде наситената звучност може би кореспондираха с друга стилова епоха, но усещането бе вълнуващо и съкровено.
Понеже започнах с финала, не е зле да се върна към началото на "Великденския фестивал" в Националния дворец на културата. Пети април, VI зала. Методи Матакиев дирижираше камерен оркестър и хор, в който преобладаваше радиоприсъствието. Програмата бе съставена изцяло от творби, създадени през галантния XVIII век. Забавен е този си-бемол мажорен Моцартов "Касацион"! В изпълнението имаше и лекота, и грация, и настроение. В прочутия концерт на Бенедето Марчело солираше обоистът Ясен Енчев - млад, талантлив инструменталист, който знае как и умее да направи идеите си достояние на публиката. По-рядко звучащата от двете "Глории" на венецианския бароков майстор Антонио Вивалди (тази с 588-ми пореден номер в неговия регистър) имаше за солистки две млади певици - Петя Иванова и Ирена Петкова. Трудно ми е да си обясня обаче защо латинският текст бе произнасян с твърд немски акцент (Ексцелсис, целестис, бенедицимус etc.) Това можеше да се чуе и в Моцартовия "Реквием". Там е по-допустимо, предвид националната принадлежност на залцбургския композитор, макар че световната практика от няколко десетилетия вече е възприела и при него, и при Хайдн, и дори при Бах италианското произношение (ексчелсис).
Клавирното дуо Велислава Стоянова/Илия Тошев за кратко време спечели няколко престижни награди на конкурси в Япония, Холандия, Италия, Испания. Двамата съвсем млади (22-23-годишни) артисти откриха своя концерт на 6.VI. с една соната от Вилхелм Фридеман Бах, след което преминаха изцяло в ХХ век чак до края на трудната и амбициозна програма. Дебюси, Пуленк, Мартину, Стравински (неговото "Пролетно тайнство" без пищната оркестрова звучност, но с достатъчно клавирни багри) бяха същинско предизвикателство, преодоляно с чест. Желая попътен вятър на пианистите!
Третата вечер се очакваше с особен интерес, защото тогава свири квартет "Димов. Видимо беше удоволствието им от атмосферата, която създават в момента. Радостта от съвместното музициране зарази публиката при Шуберт. Красива, естествена, спонтанна звучност. Известно напрежение предполагаше бурният Шуманов квартет. След паузата Велика Цонкова и пианистът Димо Димов разшириха ансамбъла, включвайки се в играта с цветове и свръхромантични натрупвания в не тъй популярния концерт за цигулка, пиано и струнен квартет на Ернест Шосон. Получи се нещо като своеобразна панорама на ранния, среден и късен XIX век.
Едуард Кенеди Елингтън (The Duke) беше обединяващата фигура на 8.IV. Негови популярни композиции звучаха в аранжимента, изпълнението и с остроумието на Вили Казасян. Биг Бендът на БНР, трио "Карамела", гланцът на Васил Петров, чарът на Хилда, класата на Стефка Оникян предопределиха успешния резултат и от тази вечер. А следващата, на Разпети Петък, съпостави, но не и противопостави православните песнопения с чести от католическата меса, съответно мъжката и дамската хорова звучност, "Ортодокс" и "Те Деум Адорамус". Тези имена носят съставите, водени от Вивиан Клочков и Теодора Димитрова.
А цялото музикално празненство бе съпътствано от богата експозиция на икони във фоайетата. За първи път се показаха уникати от фонда на Националния църковно-исторически музей. Други, от галерията на Михаил Камберов, можеха да бъдат откупени. Продаваше се и предизвикалата основателен интерес антология "Спасителят", чийто съставител Михаил Неделчев е подбрал български поетични творби за кръстните мъки на Христос. Музикалните ценители отново получиха възможността да се докоснат и до други изкуства. Техният синтез открай време е основополагаща идея за "Аполониите" на Димо Димов и неговия екип. Мисля, че имаме основание да им благодарим.

Пламен Петров