За циганите и принцовете - така би могъл да се нарече новият документален филм на екипа, създал преди 2 години "За мечките и хората" (награда на СБФД за 1996-1997). Но авторите (сценарист Асен Владимиров, режисьор Елдора Трайкова, оператор Емил Христов) са предпочели "Живот в гето", констатирайки за пореден път тъжната истина, че мургавото малцинство у нас е дискриминирано, безработно, бедно, невежо и изоставено от институциите (освен в предизборни времена). Май само кинаджии и телевизионери милеят за него, привлечени от екзотиката и яркостта на проблеми, съдби, цветове... За разлика от други 3 филма, излезли неотдавна - "Василица"(1996) и "Циганско време" (1998) на Милан Огнянов и "Бари Богородица" (1998) на Румяна Петкова, където циганският проблем се проектира върху една фолклорно-културна традиция и поради това е по-поносим, "Живот в гето" е голо социално свидетелство. Гетото е скандалното Столипиново в Пловдив - ужасяващ пейзаж на разруха и безизходица, на неразрешими човешки и социални конфликти. Не че не сме виждали подобни кадри, не че няма пак да ги виждаме - калните дворове-бунища, разкъртените балкони със задължителната сателитна чиния, наводнените мазета с неидентифицирано детско трупче, вездесъща мизерия. Но тук нещата просто са изчистени от всякаква романтика а ла Кустурица и са представени в суров и концентриран вид. Да живееш в Столипиново е синоним на безизходно съществуване. "Умрялото по-хубаво" - казва стара жена и предлага бомба да затрие всичко, преди да ги умори гладът. Думата е дадена и на потърпевши българи-съседи, и на чиновници, занимаващи се с ромите. Авторите не вземат страна. Като добри документалисти те наблюдават. Внушенията им идват от сблъсъка на гледни точки. По-точно от сблъсъка на различните светове. Бихме ги нарекли паралелни - такива, които няма да се пресекат дори и в безкрайността. Блестяща илюстрация на това твърдение е финалният епизод - посещението на принц Чарлз в Столипиново. Заснето в общ план, иззад плътен кордон от български и английски полицаи, присъствието на британския престолонаследник изглежда нелепо. Две вселени механично са се допрели и разминали, всяка застинала в невъзможността си да комуникира. Какво е закарало Принца в гетото? Нездраво любопитство? Съчувствие и състрадание към човешката мизерия? Баналният мит за циганската екзотика? Обратно на карнавала, където обикновеният човек може мигом да се направи на крал, да го осмива и да се весели, тук имаме истинска кралска особа, но и скованост, и конфуз. Ако не беше тъжна, атракцията би била зловеща. След заминаването на Чарлз се развихря истинското ромско веселие - сватба (такъв е бил и поводът за посещението му в Столипиново май). Но зрителят си мисли - не живеем ли всички ние в гето - нашето, голямо шенгенско гето... Тогава съвсем лесно можем да разберем, че единствената опора и надежда на днешните роми са различните религиозни секти. "Бог си има план с нас" вярва млада циганка, отдала стаи от къщата си за импровизирана евангелска църква. Молитвите и песните на циганите, пременени като за служба, са единственото хубаво нещо, което им се случва. А и само Бог може да ги чуе и да им помогне.

Боряна Матеева