Мартенски музикални дни -
всекидневие и... top secret
От тазгодишните "Мартенски музикални дни" чух само неголяма част, която обаче ми направи изключително силно впечатление: за пет дни - седем концерта. Шест от тях, независимо от едни или други нюанси, заслужават подчертано висока оценка. Юри Башмет и "Московски солисти". Пловдивската филхармония с блестящия си диригент Георги Димитров. И с не по-малко блестящите солисти Ваня Миланова, Минчо Минчев и Борис Блох. Великолепният стилен камерен концерт на Георгита Бояджиева-Николова, Росен Идеалов и Стела Димитрова-Майсторова. "Откритието" на фестивала - Марио Ангелов и неговият клавирен рецитал. Завладяващият с духа си, с дръзновения си талант концерт на Младежкия фестивален оркестър с диригент Драгомир Йосифов.
Как се постига всичко това? За проблемите и успехите, за фестивалното всекидневие и перспективи разговарям с г-жа Ива Чавдарова, директор на фестивала. Бих добавил - душата на ММД през последните години.

- Кои бяха най-трудните моменти в тазгодишния фестивал?
- Най-трудният момент беше може би оформянето на концепцията на фестивала, изборът на темата, която ще води програмирането, репертоарът; селекцията на артистите. 1999 година, със серия от годишнини на автори, представляващи фундамента на музикалната ни култура, е събитие в българския музикален живот. Помогна ми и общокултурната ситуация в края на едно хилядолетие. Това също оформи у мен представата за фестивала - така, както аз я разбирам.
- А как я разбираш?
- Богат, разнообразен, съвременен, атрактивен, предизвикателен с новите си имена, с нова музика - нещо, на което аз много държа. Имам щастието да работя със сътрудници, които мислят по този начин. В този смисъл много съм благодарна на Драгомир Йосифов, който е невероятен генератор на идеи. Сред българските фестивали русенският е един от малкото от този тип, които акцентират и лансират съвременната музика. Много държим на качеството й. Търси се новината, търси се стойностното, стойността на нещата като качество. В областта на съвременната българска музика зад един, да го кажем, рекламен слой се ражда още и неизвестна, неизпълнявана или слабо известна музика, на която ни се иска тук, в Русе, да дадем шанс да битува, да се популяризира.
- Ще разкриеш ли някои тайни - как съумявате материално да подсигурите фестивала?
- Много трудно става в действителност. Фестивалът е структура и дейност на общината, провежда се под патронажа на Министерство на културата, акумулира средства от общинския бюджет, които по разбираеми причини ежегодно се редуцират. Не защото няма разбиране, а защото по принцип намалява бюджетът за култура. Тази година се изправихме пред необходимостта (и огромното затруднение) да търсим 60 процента от общия фестивален бюджет като външно финансиране. Имаме много сериозно лоби сред бизнессредите в Русе. Независимо че функционират и се развиват в толкова сложно икономическо време, те държат на всяка цена да поддържат фестивала. Опитваме се да постигнем същото лоби и извън Русе, а също и в партньорство с чужди институции. Напоследък твърде често работихме с виенската фондация "Културконтакт". Съвместен проект с тях беше например първото в България изпълнение в оригинал, с автентичен инструментариум на "Матеус-Пасион" от. Й. С. Бах.
- Имате ли контакти с проекта "Музика Данубиана"?
- Нещата все още са в проектен, идеален план. Но миналата година, около гостуването на виенския ансамбъл "Music on Line", направихме концерт с автори от доста крайдунавски страни. Това всъщност бе елемент от проекта "Музика Данубиана". С г-н Тамаш Кленянски обсъждаме в момента възможността за разширяване на концепцията.
- Какви са контактите ви с отделните оркестрови колективи, ансамбли или оперни състави - у нас и в чужбина?
- Работим само посредством директни контакти поради простата причина, че импресарското посредничество винаги оскъпява продукцията. Дългогодишни са връзките ни с елитните румънски формации. Интензивен контакт поддържаме с импресариат в Англия, който ни дава интересна информация. Друг е въпросът, доколко можем да я ползваме. Но например преди няколко години получихме Лондонски младежки оркестър, който имаше концерти и в Русе, и в София във връзка с Дните на британската култура. Благодарение на контакти с колеги българи, живеещи в чужбина, също осъществяваме немалко наши проекти. Такъв е случаят с Божидар Спасов и Мария Костакева през тази година. Плодотворен е контактът ни с Австрия, с Петер Шнайдер от Линц. Постоянното ни сътрудничество със Софийската филхармония е известно. Още повече, че през тази година Емил Табаков стана почетен президент на обществения съвет на фестивала.
- От колко години си в тази "мелница" начело на ММД?
- От седем.
- Кои са неосъществените твои лични благородни амбиции спрямо фестивала?
- В Русе все още няма подходяща концертна зала. Особено като се има предвид, че фестивалът по идея е преди всичко за кантатно-ораториални и симфонични жанрове (в сегашната зала някога звуча и "Военен реквием" на Бритън например). Ние сме длъжници и за много други неща. Това, което не сме направили, лежи най-вече в ХХ век.
- Слушам те и си мисля за Международния фестивал на съвременна музика "Musica Nova - Sofia", който през тази година за седми път се организира от Дружеството за нова музика в България. Как виждаш контактите между подобни прояви?
- Мисля, че в България сепарирани фестивали за съвременна музика имат по-малък шанс да направят добра услуга на тази музика. Трябва да се търси коопериране на инициативи, разположени в различно календарно време. Международните български фестивали, които тръгват от ММД и приключват някъде през лятото, биха могли да се кооперират в създаването на един продукт; това би улеснило и чисто финансово неговата подготовка. Мисля, че съществува (говоря за големите продукции) реална верига от събития, която би могла да се използва. Но ние не я използваме. Няма координация, няма и система. Необходима е национална асоциация на нашите фестивали. Така по-добре ще защитаваме нашите проблеми пред министерства, пред фондации, пред външни институции. Говорих дълго за това с г-н Кленянски, генерален секретар на Европейската асоциация на фестивалите. Чрез евентуално колективно членство там (за което Европейската асоциация сега отваря процедура) бихме могли да излезем с национална проблематика в менажирането на нашите дейности. И това би ни дало по-голям шанс в диалога с европейските институции.
- Какви са плановете на ММД за 2000 година?
- Top secret! - 40-годишнина на фестивала.

Разговора води
Лъчезар Каранлъков