Визия за визиите
Допускането, че в края на ХХ век политически ръководители от държавите, редактирали Всеобщата декларация за правата на човека, ще воюват срещу словото с бомби, би могло до преди няколко дни да се възприеме като налудничаво предупреждение за последния стадий на злокачествено заболяване; след бомбардирането на телевизията в Белград това е вече част от мъртвата надежда, че съществува по-висша от политическата воля и тя ще ни отърве от призраците на човешката безнравственост.
Събитията, предшествали тържествата във Вашингтон, превърнаха предчувствието за празник в някаква гротескна халюцинация на собственото си отрицание. Сякаш бяха преобърнати всички знаци, символи и послания, които легитимираха илюзията за човешкия прогрес като морал и общност на ценности.
Краят на ХХ век беше отбелязан именно с безсрамието на цивилизования цинизъм, който показа, че светът се създава и се разпада първо в медиите и ако искаме тотално да го разрушим и тотално да го измислим, трябва да унищожим излишния сигнал. Точно това се случи на 23 април с удара върху Белградската телевизия.
Поставянето на журналистиката като приоритетен прицел в една съвременна война обслужва идеята за безнаказаната подмяна на реалностите, за все по-голямото отдалечаване между сетивността на конкретната болка и нейната виртуална симулация; за възможността драматургията на живота да се изписва като реплики за сцената и ремарки зад кулисите, без никаква връзка между едните и другите; с една дума, за прогресивния разпад на един свят, освободен от отговорността да общува сам със себе си.
През 1992 г. Жан Бодрияр написа: "Чрез медиите, цензурата, CNN и т.н. американците водеха срещу общественото мнение в света същата война, каквато и на бойното поле. В информационните средства те използваха същата онази бомба, която изпомпва целия кислород от общественото мнение." Прочетена през 1999 г., "Илюзията за края" потвърждава мрачните предчувствия, направени 7 години по-рано. През 1999 г. взривният заряд на същата онази бомба вече доби конкретни параметри. Самият този факт лиши в буквален и в преносен смисъл света от една от неговите визии, а реакцията на журналистическата общност на случилото се сякаш подмени мисията на днешните визионери:
Протоколните протести на световната медийна общност по повод загиналите журналисти в Белград поставиха смущаваща диагноза на подменената журналистическа идентичност - обратно на всички очаквания, нервната система на най-ухажваната професионална колегия се оказа с определен срок на годност, с някаква постмодерна чувствителност, несполучливо рециклирана след падането на Берлинската стена. Сякаш на равнището на гените са били изтрити "отличителните белези на човешкото", което вече няма символна стойност, а, както би казал Бодрияр, само функционално предназначение. Визиите, създавани от такава журналистика, без съмнение ще гравитират около симулациите, съмненията и сугестията.
Краят на ХХ век беше отбелязан с отказа на концептуалистите да мислят за бъдещето. Като че ли аналитиците на днешния ден са вцепенени от неговата продължителност и цялото отчаяние от спрялото време се излива в ретроспекции. Днешната война на Балканите предложи на политолозите подробен прочит на миналото, но не и убедителна визия за бъдещето.
Всичко онова, което се случва днес и сега, поставя под съмнение еволюцията като част от най-сложното упражнение на човека - да осмисли собствения си опит в един свят, отрекъл се доброволно от визия за бъдещето.

Еми Барух
Текстът
е излъчен
по "Дойче веле"