Мобиком за бой се стяга
Идеята рекламно да се експонира/експлоатира една от ключовите сцени на далечния, но за поколението над 35 незабравим сериал "На всеки километър" вероятно е хрумнало на авторите на клипа на Мобиком в момент на демократично-носталгично опиянение. Демократично, защото да употребиш "култовия" филм на българския комунизъм за възхвала на "култа" към българския капитализъм, предполага стратегия не само иронична, но и до голяма степен демагогична. Мобифонът се превърна в знак за преуспяване; приобщаването на този "апарат на успеха" към широко известната сцена е приобщаване към масата, към народа, към "неизвестните хора от фабрики и канцеларии", които я спомнят, знаят и вероятно цитират. Носталгията пък иде не просто от паметта за бат'Серго и Митко Бомбата, а от имитацията на безстрашно-карнавалните им дела, които, изчистени от своята идеологическа "лъжичка катран", са не просто пример за подражание, но и желание за идентификация: кой не е искал да бъде Робин Худ, Вилхелм Тел, Д'Артанян или Винету например? Приобщаване към копнежния ареал на героичното.
Приобщаване чрез баталия. Войната е топосът, където героят най-лесно може да се изяви, където най-пряко може да "лъсне" неговата свръхчовешка изстъпленост. Мобиком употребява тази убеденост амбивалентно: негов потребител е не единствено преследваният, но и преследвачът; двамата са пред направата на връзка, която ще им даде да разберат, че са от една порода, че единосъщието им е не само героическо, но и мобифонно. Мобифонът като атрибут на "тоз, който падне...". В бой.
Това идолопоклонство пред героизма обаче превръща модерното комуникационно апаратче в "ястреб", готов всеки миг да изяви войнолюбивата си същност. Презумпцията е, че пазарът е театър на бойни действия, че оцеляването в него изисква не да пърхаш като "гълъб на мира", а да се стрелкаш като "хищна птица", за да получиш това, което искаш. Преследваният и преследвачът така и не осъществяват връзка помежду си; клипът свършва тъкмо когато - а-ха! - тя да стане. Боецът зад километричния камък в крайна сметка загива, неосъзнал своето мобифонно братство с нахълтващия и гонещ го враг. Мобиком се стяга за бой, не за сътрудничество.
Проблемът на клипа обаче е, че партизанските и африканските мотиви на битката не се връзват много-много с модерната ситуация. Сюжетът деактуализира апаратчето, прави го странно и неясно на фона на екзотичното героическо. Отрядът "Чавдар" и бойците на УНИТА са твърде далечни за българския потребител, за да го подтикнат да се идентифицира и отъждестви безрезервно с тях. Абсолютната неуместност на декора оставя рекламата висяща, неадекватна, повече дразнеща, отколкото мамеща. Желанието след нея е не да хукнеш към магазина, а да удариш мобифона си в земята.
И, мисля си: дали пък ако Мобиком смени персонажите с герои от Косово и продължи разказа до реалност на комуникацията, този разрушителен акт ще бъде предотвратен? Албанци, сърби и натовци имат нужда от връзка помежду си; защо пък най-напред да не я пред(под)скаже една реклама? Мобифонът само ще спечели, ако от пазарен ястреб се превърне в балкански гълъб. По нашите географски ширини, оказа се, кът са не толкова героите, колкото миротворците. Писна ни вече от подвизи.

Митко Новков