Идиоти в плен на догма

Преди 8 години датчанинът Ларс фон Триер направи един много добър филм - "Европа". През 1995 г. той измисли киноманифест, с който на практика отрече всичко, което бе снимал до момента, включително и "Европа". Манифестът е наречен "Догма'95. Обет за въздържание". Той започва със "Заклевам се да се подчинявам на следния правилник..." и завършва пак със "Заклевам се...". Вътре се казват ето такива неща: снимките трябва да се правят на открито. Не трябва да се внасят театрални реквизити и декори; не трябва да се използва музика, освен ако тя не идва от мястото, където се заснема сцената; камерата трябва да се държи в ръка; филмът трябва да бъде цветен, на 35 мм. Не се приема специално осветление; филмът не трябва да съдържа повърхностно, безсъдържателно действие. (Не трябва да присъстват убийства, оръжия и пр.); жанровите филми не се приемат; името на режисьора не се изписва.
И така, бих добавил аз, до пълната победа на новата естетика в световен мащаб, когато жените ще са общи, а киното - безполово като спаружена пишка.
Част от "правилата", по които бълнува Фон Триер, са лансирани и в други периоди от филмовата история. Просто с времето техните автори са проумявали, че е излишно сами да се оковават в догми и лека-полека са се връщали в лоното на нормалността. Защото кино не се прави със закони, а с ум и сърце. Така че за някакво новаторство при Триер е трудно да се говори. Виж, ако обетът му за въздържание се даде за анализ на психиатър, вероятно ще изскочат бая интересни работи. Как иначе да си обясни човек следния текст от Догма'95: "Освен това се заклевам като режисьор да се въздържам от проява на личен вкус! Вече не съм човек на изкуството...".
Като не си човек на изкуството, ходи паси говедата! Такъв инфантилизъм в години, когато киното отдавна се е отърсило от пуберските си изцепки, не може да не те втрещи. Ако го прокламираха студенти първокурсници - иди-дойди, но когато го прави автор от ранга на Фон Триер...
Новият филм на режисьора "Идиотите" е нарочен да онагледи принципите на "Догмата". Заглавието е изключително подходящо както за онова, което се случва във филма, така и за самия манифест.
Група датчани решават да протестират срещу неправдите, фалша, инерцията в тяхното общество, като се събират в комуна и се държат като идиоти. За да цъфне накрая истината, че в тяхното поведение и в затвореното им общество има повече нормалност, отколкото в света наоколо.
Заклелият се в какво ли не Фон Триер пробутва овехтялата си идея с такава предпоставеност и напънатост, че ти иде да се издрайваш, ако преди това не си се поминал от скука. Не го знам проявява ли личен вкус. Знам само, че проявява много лош вкус, пък бил той и на филанкишията.
На мен, ако ми се доще метафора за глобалната лудница, ще гледам "Полет над кукувиче гнездо". Или телевизия.
Ако ми се прииска групов секс, с какъвто стерилният Фон Триер се пъне да шокира, ще си пусна натурално порно. Или ще си го организирам.
Ако искам комедия, драма, трагедия - киношедьоври бол (нищо, че някои от тях се вписват в мръсното за догматиците понятие "жанр"). Или просто ще се огледам около себе си.
Защо тогава да си хабя времето с датската измишльотина, в която има нещо гнило. Ама ужасно гнило! Има и поука: когато един режисьор, вместо да снима читави филми, седне да пише сковаващи фантазията и чувствата манифести, пиши го бегал.

Борислав Колев

















От пръв
поглед