Когато художниците
говорят
... рядко излиза нещо смислено. Имам предвид, когато художниците говорят публично по нехудожествени въпроси, естествено. Затова и Общото събрание на СБХ, на което се обсъждат организационни (на съюза) и икономически (на Творческия фонд) въпроси, по традиция се превръща в поредно представление на досадна, макар и абсурдна пиеса. Сценарият се раздава на участниците под формата на дневен ред. Заедно с него са им дадени предварително и други документи ("Отчет за дейността", "Отчетен доклад на Контролната комисия на СБХ", "Устав - предложения за изменение" и др.), които, също по традиция, почти никой не беше прочел.
Всички знаят, че първият ден не е особено атрактивен. Затова и повечето от младите не си дават труд да дойдат на конгреса. Оставят на възрастните си колеги да слушат докладите, да ги обсъждат на воля, да умуват по устава и да го променят както намерят за добре (бездруго не го знаят, така че им е все едно). В резултат залата, на средна възраст 70 години (по по-толерантни изчисления - 60) решава съдбата на организацията, поне на книга. Но не е толкова страшно, колкото изглежда, защото документът има значение само за ръководството, а редовият членски състав ще чуе отново думата "устав" чак на следващия конгрес.
Отклонение - Макар видимата картина на залата да не се отличаваше от тази на миналото Общо събрание, имаше една дребна на пръв поглед, но много съществена подробност. За първи път СБХ не осигури командировъчни за членовете си от провинцията. А това е много симптоматично за състоянието на Творческия фонд. "Е, затова пък събранието е по-компактно и по-чевръсто решава нещата" - мъдро се утешиха свикналите да търсят доброто в лошото. Малкото извънстолични членове, дошли на свои разноски, по стар навик се зарадваха да се видят и на групи се изнесоха по околните заведения.
Оплюването на Творческия фонд също вече е традиция. Валерия Георгиева (която водещите заседанията непрекъснато наричаха Валерия Велева) съобщи, че "единствената работа, която е трябвало да върши Творческият фонд, е да събира наемите" от магазините на СБХ, в които се продавали цигари, алкохол и фусти. Йордан Петров (досегашният председател на ТФ) разясни, че от близо четиридесет магазина са останали седем-осем, че ако се разчита само на продажби от "творчески изяви", един магазин дава един милион за един сезон, което е несравнимо по-малко от 780 долара наем на месец. Че той се е грижил не за нейните (на Валерия) лични творчески изяви, а за общите интереси на гилдията. Споровете продължиха магазин по магазин, стигнаха до оборудването ("Къде ми е витрината" - попита един член) и издребняха дотам, че изнервиха залата. Изневиделица Гуляшки се обяви против апатията с три предложения - първо, "никакво журиране, никакви селекции"; второ, търговски рекламен бюлетин и "най-сетне нашата секция "Критика" да се заеме с него"; трето, Пролетният и Есенният салон да седят целогодишно на "Шипка" 6 и да бъдат активно рекламирани с цел продажба. Накрая, също така внезапно, се загрижи за образованието в Академията - "тия поколения просто не могат да рисуват".
Новата линия на обобщения и предложения поде и Борислав Стоев. "Не можем да се откъснем от старите си представи" и "днес Творческият фонд е в колапс", констатира той. За да продължи, че "Съюзът е копие на държавата, а какво прави държавата - отървава се от губещите предприятия". Предложи "Спанчевци" и Издателството да останат.
Отклонение - Единствено в отчетния доклад ясно бе отбелязано, че състоянието на Творческия фонд се влошава хронично. Но изтъкнатите причини за това ми се струват доста странни: "Смяната за четири години на пет ръководства и пет председатели на Творческия фонд, част от които бяха изведени от неговата система, навежда на мисълта, че източник на това състояние са не личните качества, а личните недостатъци както в творческото, така и в административно-стопанското ръководство от мними специалисти и слабо незаинтересовани за съдбата на тази структура колеги. А вероятно - и прякото вмешателство на некомпетентни в спецификата му членове на централното ръководство на Съюза". Още в края на 80-те големите предприятия на ТФ вече бяха губещи. Разликата е там, че Комбинатът за приложни изкуства, за който се говореше тогава, че "крепи Съюза", сега също е в бедствено положение. Това обсъждахме в кулоарите и аз отново припомних как, предвиждайки тази ситуация, Клубът на (вечно) младия художник в началото на 90-те покани специалисти, които изготвиха програма за преструктурирането на ТФ. Но тогава Съюзът не й обърна внимание, конгресът изцяло заряза фонда, вживявайки се драматично само в организационни промени. (Сега в доклада пише: "Федеративният принцип доказа своята пълна несъстоятелност". Но той просто не можеше да докаже обратното при положение, че икономическата структура на организацията така си остана непроменена.) Приведеният по-горе дълъг цитат от доклада напомня, че миналото Общо събрание избра Любен Зидаров за председател на СБХ, отчасти надявайки се той (като дългогодишен председател на ТФ през 70-те и 80-те) да сътвори чудо и да изправи фонда "на крака". Това очевидно не е станало.
"Този съюз, независимо от катаклизмите, трябва да продължи да съществува", каза от трибуната Александър Радославов и огласи поредната панацея: "Бъдещето е в Интернет". (То че е така, така е, но никак не си представям точно тези художници масово да се втурнат да ровят в Интернет. Все пак знае ли човек...) По-смислена ми се видя идеята му за създаване на пенсионен фонд, макар начинът, който предложи, да го противопостави на Валерия Георгиева: "Да се закупят 10 магазина, да продават каквото си щат, но да дават големи печалби за пенсии на членовете на СБХ". "Липсва среда за продажба на произведения на изкуството", съобщи Момчил Цветков и, намеквайки за изявите на Иван Яхнаджиев, продължи "цялата самодейност настъпва там, където Съюзът отстъпва". (Лъжа ли се, или тук наистина се прокрадва носталгия по мощната организация отпреди десетилетия?) Трябва да има структура в СБХ, която да контактува с масмедиите и да популяризира качествените автори, препоръча той. После думата взе Николай Труфешев и обобщи: "Дискусията се развива нормално, творчески". Той повтори дословно изказването си от миналия конгрес: "За съжаление ние се срещаме на три години веднъж. Нужна е повече топлота в отношенията", за да завърши малко неочаквано с констатацията - "Секция "Критика" е девойче слугинче зад вратата". (Тук трябва да напомня, че по сценарий неговата роля с годините се утвърди като забавляваща. Докато по някое време на публиката й писва и му отнемат думата. Което също влиза в сценария.)
Отклонение - На това общо събрание се обърна значително повече внимание на критиката. В отчетния доклад са й посветени няколко абзаца, включително и този: "От една страна, представата за изкуствоведа единствено като художествен критик, и то наблюдаващ текущия художествен живот, е невярна, защото от стотината специалисти с такова образование у нас не са повече от 30% онези, които изобщо имат интерес към писане на оперативна критика, а от тях само за около половината редовното писане е част от професионалните занимания." В доклада не се посочва какво става "от друга страна", но на събранието и в кулоарите му се очертаха още няколко страни, заслужаващи внимание. Например какво правят некритици, т.е. историци на изкуството в секция "Критика" на СБХ; какво прави изобщо критиката в съюз на художниците - тук се визира подчинената й роля в организацията; и обратното - след като си имат критика в съюза, художниците считат, че работата й е да ги рекламира (в което впрочем има логика).
Лично подотклонение - Като дългогодишен нечлен на СБХ наблюдавам с отстранение, но и със съчувствие тези вечни дилеми на критиците в него. Пак така изслушах две колежки, които разпалено ми обясняваха какво трябва и какво не трябва да публикува в. "Култура". Предпочетох да видя в думите им препоръки, а не настояване да изпълнявам техните рекламни функции.
Удивително е, че още в края на първия ден започна обсъждането на промените в устава. Да има или да няма промени - да има, не може ли председателят да си избира Управителен съвет - не може, да се премахнат/въведат квоти по секции - ще стигнем до там... Всичко това отне време. До края на деня събранието успя да гласува чл. 2. /1/ "Целта на Съюза на българските художници е да защитава интересите на своите членове и да съдейства за издигането на българската култура чрез развитието на българските изобразителни изкуства и изкуствознанието в страната и популяризирането им у нас и в чужбина." Промяната е само в текста за интересите на членовете. И отново никой не забеляза, че издигането на българската култура е доста абсурдна цел за СБХ. (А предполага се, повечето са гледали изложбата "Плакатът 1946-1955" в СГХГ и могат да направят аналогия с лозунгите от онова време.)
Втори ден: събранието е в значително подмладен състав. Новодошлите, разочаровани, че още се обсъжда уставът, се колебаят дали да не дойдат направо за интересната част - избора на ново ръководство. Някои все пак остават. За да присъстват на дословно повторения от миналия конгрес тричасов епизод с обсъждането дали секциите да бъдат представени равностойно или пропорционално (според броя на членовете) в Управителния съвет. В крайна сметка и решението беше същото - равностойно, по двама от секция. И т.н., и т.н., докато настъпи заветният миг - в почивката секциите обсъждат предложенията си за председател на СБХ и за представители в УС. После в залата се изчитат 33 имена, започват отводи, Христо Харалампиев, трогнат от доверието на колегите си, размисля, взема си обратно отвода и става един от четиримата в "състезанието". После "вечерната проверка" установява кои от предложените за УС липсват, за кой ли път се обяснява, че отсъстващите не могат да влязат в листата. Докато разочарованите протестират и губят време, в кулоарите чувам мнението, че евентуалният избор на Христо Харалампиев може да бъде оспорен в съда. Той е бил два последователни мандата в УС, трети не му се полага, а като председател той отново ще бъде член на УС. Допитвам се до сведущи по този пункт. Успокояват ме - според сега гласуваните промени в устава председателят е вече отделна "институция". Колко навреме стават понякога нещата, дивя се аз и чакам резултатите от гласуването. Към 11,15 се разбра, че новият председател е Христо Харалампиев.
Отклонение: Животът е пълен със съвпадения. Докато пишех този материал, по "Дарик радио" започна да се изказва Вежди Рашидов - по Косовската криза, естествено. Заслушах се едва когато той заключи, че "след като сме си дали дупето, сега трябва да търпим". "То боли само в началото, после - не толкова", вещо разясни той. И наистина ме накара да се замисля, но не по Косовската криза. Просто въпросният анатомичен обект напоследък започна да се превръща в любима метафора на художниците-интелектуалци. Съвсем неотдавна друг от тях мереше културното наследство в депутатски задници и пресата охотно го тиражираше. А наскоро трети се затюхка, че народът започнал масово да оглупява. Ами време беше, бих казала - мощният интелектуален поток, който го залива, трябваше най-сетне да започне да му се отразява.

Диана Попова


XI общо събрание
на СБХ,
състояло се
на 27 и 28 април
1999 г.
в зала 12 на НДК,
избра ново
ръководство