Лица в ухото

Петър Волгин е роден през последната година на 60-те. В момента е отговорен редактор на обедния блок "12 плюс 3" и водещ на скандално известното авторско предаване "Без контрол" по програма "Хоризонт" на Българското национално радио.
Ние отдавна следим със смесени чувства опитите на Петър Волгин да предизвика по-задълбочено мислене по табуирани в общественото съзнание въпроси у една неизяснена по състав аудитория в един часови пояс (22.00 - 00.00 ч.), когато интересът е обикновено към телевизията. Предаването едва ли щеше да бъде така известно, ако някои членове на НСРТ не бяха изпробвали срещу него своя охранителски нормативизъм.
Засега единствено авторско предаване, което търси нови модели на общуване, "Без контрол" носи всички белези на самотника - преиграване, заиграване, недооценяване. И все пак, постепенно, намирайки своите специфики, то започва да изгражда свой образ.
Разговорът ни започна с уговорката, че събеседникът ни не се изживява като звезда, и продължи безконтролно дълго, като с радиочовек...
Хр.Б.
Б.Б.

Борислав Борисов: Какво внесе нашето поколение в Националното радио?
Петър Волгин: В радиото сега наистина има доста млади хора, но като че ли те възприемат модела на поведение на по-възрастните си колеги. Това донякъде ме шокира: винаги съм мислил, че по-младите трябва да носят нещо наистина ново и радикално. В БНР ми липсват именно този тип радикализъм, крайността, която е на границата със скандала. Като че ли щом влезеш в тази институция, някакъв дух те обсебва и те кара да се държиш така, както са се държали много хора преди теб. А ми се иска младите хора да идват със своето светоусещане и да се абстрахират колкото може повече от зададените преди 20-30 години модели. В БНР са много малко хората, които се осмеляват да бъдат самите себе си.
Христо Буцев: За да знаеш как се произнася правилно името на някой политик или писател, не е необходимо да се вкарваш в някакви ригидни правила...
Петър Волгин: Разбира се, работата в подобна институция изисква да бъдеш най-малкото на средното ниво на интелигентност. За жалост, не е така - не само при младите хора, а и при много други в радиото. Простотията се вижда във всички частни медии - там тя се шири, хората се мъчат да се направят на много оригинални и така лъсва цялата им некадърност и некултурност. В БНР хората наистина в по-голямата си част са поне със средно ниво на интелигентност. Към него обаче трябва да прибавят и малко повече освободеност. Ако това не стане, сме осъдени да си стоим на равнището, на което сме си били винаги.
Борислав Борисов: Нашето поколение обаче влезе доста младо в медиите главно заради голямото търсене през 90-те години на "автентични" хора - освободени най-вече от познание за професията, готови да бъдат употребявани.
Петър Волгин: Да, но това беше шанс за всички млади хора, включително и за тези, които имаха какво да дадат и можеха да покажат нов начин на поведение. Въпреки възможните уговорки настоявам, че трябва максимално да се освободим от комплексите си. Защото дори хората на 20 години също имат комплекси, някакви спирачки и псевдоморални ценности. Всичко това трябва да отмре, да си иде.
Христо Буцев: Какво означава освободеност в БНР?
Петър Волгин: Малко нескромно ще го кажа, но това е нещото, което аз правя. Срещу мен има страшно голям натиск и много хора, които се опитват да ми попречат - и в радиото, и извън него. Опитвам се да не се подчинявам на натиска. Това е форма на освободеност. Колкото човек е по-интелигентен, по-ерудиран, толкова повече той използва своята свобода. Това зарежда и много други хора, кара ги да осъзнаят необходимостта да бъдат свободни в по-висок смисъл. Тоест, използвайки свободата, да се опиташ тя да доведе до нещо.
Христо Буцев: БНР има по-сложна задача от останалите радиа. Не влиза ли това в противоречие с необходимостта журналистът в него да бъде твърде освободен?
Петър Волгин: Задачите на БНР, най-общо, са три. Първата е да информира; втората е да прави анализи и да се опитва да обговаря информацията, да търси смисъла зад нея; третата е да забавлява и да провокира. Ако обществената медиа отговаря на тези три условия, значи си върши работата. В БНР има хора, които много добре информират, има хора, които правят опити да анализират, и има съвсем малко хора, които се опитват да провокират. Именно заради духа на закрепостеност, който витае там. В радиото обаче няма лица. Слушаш интервю с някой политик, чуваш умни, интелигентно зададени въпроси и интересни наблюдения. Само че това може да го направи всеки в БНР. Интересно ми е не само да чувам умни въпроси, но и да разбера какъв е човекът, който ги задава, дори той да е със своите гафове и със своята политическа пристрастност. Ще дам пример с телевизионното предаване "Наблюдател". При цялата ми резервираност към политическата позиция, която заемаха неговите автори, все пак ми беше много по-интересно да гледам него, отколкото "Екип 4". Интересно ми е да виждам личности.
Христо Буцев: Как се отнасяш към отстраняването от БНР на Виза Недялкова?
Петър Волгин: Това е тотален гаф, направен не особено елегантно. Асен Сираков, който също беше име и направи хубави неща, накрая се беше изчерпил до такава степен, че нямаше друго какво да направи, освен да напусне радиото. (Той се опита да разиграе някакъв евтин екшън, че му пречели и го спирали. Нищо такова нямаше, той просто се беше изчерпил тотално; това, което прави в телевизията, го потвърждава.) Докато при Виза Недялкова не беше така. Тя правеше много интересни предавания, независимо от политическата й позиция. Не е хубаво личностите да си отиват, Националното радио губи от това.
Борислав Борисов: Защо си отиват?
Петър Волгин: Най-лесният отговор е - заради парите. При положение, че в някой вестник ще ти плащат два пъти повече, отколкото в радиото, трябва или да си доста добре осигурен материално, или да си не знам какъв идеалист, за да останеш. Другият отговор е, че в определен момент на хората сигурно им писва да се борят, виждайки останалите около тях.
Борислав Борисов: Излиза, че обществената медиа у нас е обречена на конформистки полупрофесионализъм.
Петър Волгин: Конформизмът ще го има, докато съществува социалистическата уравниловка. Това ми е най-голямото възмущение - БНР е едно социалистическо предприятие. Пари се дават на калпак, хора се награждават на калпак. Много трудно може да махнеш двама или трима души, а ако махнеш петима, настава невъобразим вой. А добра работа се върши с малко хора. Многото хора, първо, вършат малко работа, и второ, деморализират и малкото, които имат някакво желание да се трудят. Винаги съм пледирал за колкото може по-крайни мерки и колкото може по-радикално действие по отношение на некадърниците. Последният ми конфликт с НСРТ е тъкмо заради отношението към некадърниците. Вярно, позволявам си да използвам крайни изрази, но предпочитам да се държа крайно, отколкото около мен да пъплят мижитурки и да ми пречат.
Христо Буцев: До каква степен журналистът трябва да има автоцензура? Дали тя, в определен смисъл, не е нещо добро?
Петър Волгин: Ако си наложим автоцензура от страх да не би, когато показваме някакъв убиец, някой друг да последва неговия пример, тогава просто няма да има литература, изкуство и медии. Подобна автоцензура не е добра. Да се оправдава нечие антисоциално поведение с медиите е доста елементарно. Аз си давам сметка за последствията и винаги, когато представям някаква гледна точка, се стремя да го направя така, че да подтиква само към едно - освобождаване на съзнанието, но в интелектуална плоскост. Не подтиквам никого да убива, да краде и да изнасилва. Подтиквам хората да търсят неща, които до този момент не са видели, върху които до този момент не са се замисляли.
Борислав Борисов: Ти се бориш с предразсъдъци, нали?
Христо Буцев: Да му оставим на човека някакви предразсъдъци, защо да му взимаме всичките...
Петър Волгин: Ами аз съм единственият - мога да си позволя да го правя, защото знам, че ефектът, който ще постигна, няма да бъде стопроцентов. Мога да срутя 2-3, максимум 10 процента от предразсъдъците, другите ще си останат. Капка по капка - вир, така че малкото, което постигам, ме задоволява.
Борислав Борисов: Провокативната журналистика в електронните медии не е ли изправена пред риска, като използва инструментариума на шоубизнеса, да размие границите си с него?
Петър Волгин: Тези две неща могат да се съчетаят. Това се опитвам да правя от една година - да говоря за сериозните неща, за които и вие говорите в "Култура", и да го правя занимателно. Тоест максимално разбираемо, с всички рискове от профанизация, които масмедиата поставя.
Борислав Борисов: Да бъдеш просветител?
Петър Волгин: Да, това е просветителско-провокационна работа. Хората хем да научават нещо, когато ме слушат, хем и да им е интересно. Разбира се, много далеч съм от мисълта, че съм нещо като университет, който може да образова.
Борислав Борисов: Кой слуша "Без контрол"? Ако се съди по хората, които се обаждат, аудиторията е по-скоро пенсионирана, отколкото младежка.
Петър Волгин: В първите месеци бях малко смутен, защото наистина се обаждаха възрастни хора. Затова започнах в началото на предаването да задавам въпроси с награди. Раздавах книжки - Ървин Уелш, неща от този сорт, и списание "Егоист". Въпросите ми все пак не са "Колко тежи еди-коя си прахосмукачка". Започнаха да се обаждат млади хора, които знаят отговора. Щом прекратя играта и започна да говоря за нещо друго, се връща възрастната аудитория. Очевидно единственият начин да привлечеш по-млада аудитория е да ги "зарибиш" с някакви материални придобивки.
Борислав Борисов: Наистина ли на БНР в момента му е необходимо денонощното включване на слушатели в ефир? Непрекъснато заиграване със слушателя? Не е ли това симулация на демократичност?
Петър Волгин: Абсолютно вярно е, това е симулация. Записал съм в концепцията на предаването си: водещият не трябва да бъде кошче за слушателските отпадъци. Най-големите скандали около мен са били именно по повод на разговор със слушатели. Защото хората, които наблюдават радиото, са свикнали с друго поведение на водещия, поведение на абсолютна толерантност, т.е. "поведение без контрол", поведение без позиция. Когато чуя някакво мнение, започвам да диалогизирам директно; когато се ядосам, показвам, че съм ядосан; ако се обаждат кретени, казвам им, че са кретени; ако са интелигентни, казвам им, че ми е много приятно да си говоря с тях. Не искам да правя симулации, за мен разговорът със слушателите е шоу, а не начин да покажа колко съм освободен, като пускам хората да говорят каквото си искат.
Борислав Борисов: Възможно ли е в сегашната българска медийна ситуация по този начин да се формира някакво послание?
Петър Волгин: Когато някой слуша подобен тип комуникация, той си казва - аха, значи може да има и такова общуване, в което на мен ми се дава думата, но ми се и държи сметка какво ще кажа. Това дори е някакъв тип справедливост. Посланието е точно това: всеки трябва да бъде отговорен за нещата, които казва, респективно, които прави. Формулата "Не оспаривай глупца" не работи в български условия. Глупецът трябва да бъде оспорен и трябва да му се каже, че е такъв. Не заради него - той няма да разбере, - а заради останалите.
Христо Буцев: Значи - да зададем на медиата авторитет, че дори и авторитарност?
Петър Волгин: Обществената медиа, в зоната на провокацията, трябва да бъде просветена монархия, казано на шега. Тя трябва да налага стандарт на поведение и на отношение. Когато слушателят иска да изпсува, да се обади в съответното частно радио...
Христо Буцев: Държиш се със слушателя така, както НСРТ се държи с теб?
Петър Волгин: Не, има голяма разлика. За жалост в НСРТ слушат не с едното ухо, а с една десета от едното си ухо. Определени хора там са в плен на някакви канони и догми - на тях им е достатъчно, че става дума за Дева Мария или за сатаната, за да възприемат това като глупост. Когато общувам с някакъв слушател и той не е съгласен с мен, но ми каже нещо, за което не съм се сетил, представи довод, който противоречи на моята теза, но е интересен, аз не мога да не се съобразя с него. Това е разликата: в НСРТ ги интересува това, че те не са съгласни с мен - значи аз съм лошият.
Христо Буцев: Какво е общото между твоето предаване и "списанието на новото поколение"?
Петър Волгин: Ако трябва да се опише "Без контрол" на някой, който не го е слушал, но има поглед върху българския медиен пазар, най-лесно е така: синтез между вестник "Култура" и списание "Егоист", доколкото това е възможно. (Разбира се, всяко подобно оприличаване неминуемо е елементарно.) Може би защото с еднакво удоволствие чета и вестник "Култура", и списание "Егоист". И двете издания са провокативни, всяко по свой начин. Те носят интелигентна провокация - нещо, което много ценя и се опитвам да правя.






Разговор
с Петър Волгин