Уважаема Култура,

Обръщам се към вас със скромен коментар на публикацията "Тайният "Анекс Б"" от Жерминал Чивиков в последния ви брой. Ще изброя точките в статията, с които не съм съгласен.
1. Авторът се опитва да прокара идеята, че споразумението от Рамбуйе е било "неподписваемо" заради въпросния анекс. С това г-н Чивиков иска да придаде огромна важност на един дребен детайл. О'кей, този анекс е любопитна подробност, но има ли някакво значение той, след като (както сам авторът признава) сърбите така или иначе отказаха да водят каквито и да било преговори? Да бъдем реалисти: сръбският режим от самото начало беше запланувал етническо прочистване; насилията започнаха преди почти една година, а първите села в Косово бяха обезлюдени месеци преди изобщо да се спомене за някакви преговори или за въздушни удари. Вярно, че голямата хуманитарна катастрофа се развихри след началото на ударите, но нямаше ли да се случи тя без тях? Така че съвсем не е етично да се обвиняват американците, че едва ли не са предизвикали войната с някакъв си незабележим анекс, който сърбите едва ли изобщо са чели. Ако пък НАТО не бяха се намесили, същият автор със сигурност щеше да пише с гневна ирония: "Ето, американците не правят нищо, защото на Балканите няма нефт."
2. Наистина ли авторът честно мисли, че всички тези потоци бежанци, избити хора, изнасилени жени и деца, изгубили семействата, си нямаше да го притесняват, ако светът беше стоял, без да се намеси? А те щяха да потекат несъмнено, с НАТО или без, защото омразата между двата етноса и религии е вековна. А много комфортно ли щеше да се чувства, ако вместо НАТО борбата срещу сърбите беше продължена от АОК, която има поддръжници в Албания и Македония, и конфликтът беше лесно и естествено прелял във въпросните две страни?
3. Авторът демонстрира догматично и стереотипно мислене. Това личи от изказването му, че "НАТО е възприел доктрината на Брежнев за ограничения суверенитет на държавите в неговата сфера на влияние". Първо, терминът "сфера на влияние" по начина, по който авторът го използва, издава пропагандно клиширан светоглед. Ако това, че НАТО ни спира да не се избием и (теоретично) са готови да помогнат за възстановяване на икономиките ни, значи, че сме им "сфера на влияние", аз нямам нищо против. Второ, смешно е да се говори за суверенитет в подобен момент. Суверенитетът отдавна не е и не трябва да бъде свещена крава. Той е по дефиниция ограничено понятие. Не може едно правителство да избива и да изгонва огромна част от своето население, така както аз в своята свещена и неприкосновена частна къща не мога, да речем, да измъчвам децата си - полицията трябва да се намеси. Затова най-смешен е аргументът "Защо Америка не се намеси в Етиопия, Бурунди и Кюрдистан, а сега се меси?" Отговорът е толкова очевиден, че чак боли: да, Америка трябваше да се намеси във всички тези ужасни конфликти, както трябваше да се намеси и в Косово. Ако я критикуваме, че не е извършила едно действие в миналото, защо недоволстваме, че го извършва сега?
Ще спра дотук със своя скромен принос към дискусията. В заключение ще кажа, че открай време уважавам вашия вестник и редовно го чета по Интернет. Ще продължавам да го чета и занапред. Ще се радвам да получа отговор от редакцията ви. При всички случаи - желая ви успех.
Искрено,
Красимир И. Врангов
IREX ProMedia Budget Analyst, Вашингтон



Отговор
от Жерминал Чивиков