До Г-н Михаил Неделчев,
Тук

Драги Мишо,
Тези дни все си мисля за отказа от самостоятелно мислене и щраусовото зариване на главата в политико-идеологически клишета, щом трябва да се види, да се мисли, да се опише и да се действа в една неочаквана от рутинната леност ситуация.
В подобни на днешната - уж безизходни, а всъщност гранични - ситуации лъсва всичко, което в ежедневието си (от статии, лекции, худтворчество, политически акции, укрепване на авторитет) т.нар. напоследък интелектуалец е таил в себе си и от себе си.
Ето например - млад човек, интелектуалец вече, пише статия и укорява българските интелектуалци, че се плъзвали в "спиралата на мълчанието", че "пропуснали да конципират дългосрочния български избор в края на ХХ век". Напомня им, че в "североатлантическия пакт [...] членуват най-успешните демократични държави". С други думи, той зове българската интелигенция да пропагандира "правилния избор". Като че ли за това няма политици и журналисти. Но какво стои под различните масово използвани клишета, с които се обявява "конципирания" избор? Присламчването към най-успешните демократични държави. Защо? От идеализъм? Девет години това можеше да мине - техните идеали за свобода, за толерантност, за уважаването на ценностите на другия бяха нашите идеали, прокламираните от българската интелигенция идеали. Сега тези държави потъпкаха своите идеали в името на интереса си. Който е спокойствието, благополучието, консумацията. Сега се очаква и ние да потъпчем нашите идеали - в името на спокойствието, благополучието, консумацията. Държавата ни ще го направи.
А интелигенцията? Консумацията ли е по-важна за нея или независимото мислене, или идеалите на европейската цивилизация? Ще се остави ли тя, както в Живково време, на извъртанията и компромисите, ще крие ли, както тогава, действителността от очите си в името на някакво фалшиво оцеляване? При Тато можеше да се залъгваме, че няма друг изход за талантливия човек. Сега няма как да се самозалъгваме - избор има: от едната страна е покриващата всичко с пелената на блажената незаинтересованост консумативност, а от другата - по европейски многостранното мислене на една действителност и запазването на самоуважителното си достойнство в нея.
Пиша ти тези редове, защото твоят подпис повежда списъка на представители на българската култура, подписали Декларацията за войната в Югославия. А това е текст - извъртане. Интелигентното извъртане, в чиято многословност всяко твърдение се крие зад предишното, в крайна сметка винаги скрива позицията на извъртащия. Пред дългия преамбюл и седемте въпроса, които са всъщност 14, по-честно и по-почтено би било да кажете: "Да на войната на НАТО! Да на включването на България в нея!"
Да се оправдава включването на България във войната с "осемгодишната война на върхушката на сръбската социалистическа партия срещу всички народи от бивша Югославия" е политическо клише. Изтъкано от нуждата да се намери опора за неприязънта. Създадено от вече осем години старателно препредавани в българските медии чужди клишета, създавани на хиляди километри оттук за удобство на тамошната публика. То звучи кухо в устата на българската интелигенция. Тя знае много повече неща за сърби, хървати, босненски мюсюлмани, македонци, шиптари, косовари, за да мисли за виновни само сърбите (с тяхната "върхушка"). Тя едва ли ще излезе да вика на сърбите: "Обичаме ви, както ни обичахте вие през 1885, 1913, 1919, 1945". Но други, на които именно това, подписано от интелигенцията клише дава сили, го крещяха тези дни в София...
"Сме за Македония" е също клише. "Да спрем Милошевич, да спасим Македония" е друг лозунг, крещян от същите патриоти от ВМРО. "Сме за Македония" е израз, дразнещ най-различни кътчета в българската душа. Някои от тях изключително опасни. В момента в по-примитивен превод това може да значи не "Да спрем Милошевич", а "Да трепем сърбите, Македония е наша". Дават ли си ясна сметка за това подписалите декларацията?
Моралът, драги Мишо, нашият собствен морал е под въпрос. Не моралът на Америка - протестантски и прозелитистки, който успя да обезморали официална Европа. Ние отговаряме за себе си. И ако искаме да запазим личния си морал, трябва да кажем "Не". Не на войната въобще, а на конкретната война на НАТО срещу СР Югославия.
Европа на духа имаше своите черни периоди, в които малкото останали й верни европейци се изселваха от континента си. В днешния черен период европейски интелектуалци казват "Не" на тази конкретна война. Чуваме ли ги?
Чуваме политиците и индустриалците на Европа и Америка, които по най-лесния (класическия!) начин искат да решат противоречието "демография - история".
Ако цената на влизането в Европа е да плюем на Ман, Хесе, Ромен Ролан и т.н., аз специално не искам да влизам там.
Предпочитам да остана европеец.
А вие си станете европейски граждани.

Христо Буцев