Оберхаузен мисли кратко,
но умно
Тази година на 45-ото издание на Фестивала на късометражния филм в Оберхаузен (22 - 27 април) се мъдреше само един българин - моя милост. При това като делегиран от Международната федерация на филмовата критика (ФИПРЕССИ). член на тройката критическо жури, а не като представител на българското кино. Наше заглавие нямаше нито в големия международен конкурс, нито в детския. Една от причините вероятно се крие в обхваналото ни филмово красноречие, което не се вмества в кратките форми. А селекцията на Оберхаузен '99 наистина бе подбирала къси филми. От 69 конкурсни заглавия в международното състезание само 9 надхвърлиха 25 минути, а повече от половината рядко достигаха 10 минути. Модусът на фестивала се променя из основи не само по отношение на филмовата дължина. От тази година той вече е юридически самостоятелна единица - обществена организация с идеална цел. Традиционният му организатор - кметството на Оберхаузен - вече ще играе ролята на гостоприемен домакин, но думата има изцяло подмененият фестивален екип. Две години очевидно са били достатъчни на новия директор Ларс Хенрик Гас да наложи своето модерно виждане за това как се прави фестивал в края на ХХ век. Доктор Гас е амбициозен млад интелектуалец с опит и в кинокритиката, и във филмопроизводството. В Оберхаузен той вече е постигнал няколко важни неща. Перфектна организация и приятелска, работна атмосфера на самия фестивал. Максимално отваряне както към фестивалните участници - от страната и от чужбина, така и към фестивалната публика. Препълнени зали, правостоящи и насядали кой къде завари, предимно млади хора. Не само от Оберхаузен, но и от околните градове. Прецизно структурираната програма равнопостави състезателните потоци (национален, детски и интернационален конкурс), тематичните програми "Големина?", "Градове, територии", "Център, периферия", селекцията музикални видеоклипове и панорамите на Джеймс Хърбърт, Вернер Шрьотер, Джон Ууд и Пол Харисън.
Като цяло фестивалът предлагаше на всекиго по нещо, но се бе постарал да подбере претендентите за награди по два основни принципа - "Мисли кратко!" и "Мисли филмово!". В първия беше успял, във втория не съвсем. Твърде голяма част от филмите, направени от млади хора, издаваха пренебрежение към филмовия език. Демонстрираха опиянение от лесния достъп до филмовата технология и самочувствие да се борави с нея, съпроводени с ведро невежество по отношение на кинограматиката. Журитата обаче бяха безкомпромисни. С награди се окичиха само заглавия от висш пилотаж.
Голямата награда на Оберхаузен отнесе находчивата анимация "Разликата" (La Difference) на Рита Кюнг от Швейцария - етюд върху унисекс манталитета, заличил границите между половете в психологически, физиологически и социален аспект. Двете главни награди отидоха при естонския "Ела на гости" (Kulla tuli) на Иаак Килми - поетична игрална новела за първите любовни трепети, заснета с чувство за хумор и неочакван финал, и немското урбанистично есе "Свободно място" (Vacancy) на много популярния млад авангардист Матиас Мюлер, носител на награда от предишното издание на Оберхаузен. Наградата на управата на град О. - супермодерен културно-развлекателен център на цялата област, разположен между Оберхаузен и Мюлхайм, с огромен мултиплекс, лунапарк, хипермаркет, кафенета и ресторанти от всякакви националности - спечели ливанският "Здрасти" (Wayn Yo!) на Андре Шамаз, сърдечен портрет на семейството на режисьора, напомнящ спонтанността и темперамента на италианския неореализъм. Призът на ФИПРЕССИ бе връчен на "В огледалото на небето" (En el espejo del cielo) на изключителния мексиканец Карлос Салсес. В рамките на 10 минути, без нито една думичка този филм успя да обедини всички амбиции на фестивала - лаконичност, полет на фантазията и истинско кино. Малко момченце се опитва да хване отражението на един самолет и когато си мисли, че е успяло, го пуска, уплашено, че красивата птица ще умре без своето небе. Този филм отнесе и наградите на Католическото жури и на Международната федерация на киноклубовете. Две от големите награди привлече френският "Сбогом, свят или историята на Пиер и Клер" (Adiеu monde ou l'histoire de Pierre et Claire) на младата Сандра Когут - майсторски документален филм за съдбата на двама влюбени от началото на века, пречупена във времето през различни слухове и легенди, разказвана от днешните жители на френско градче като сценарий за филм, като клюка, спомен или реклама.
Сами по себе си наградите на Оберхаузен '99 защитиха стремежа на обновения фестивал към високо естетическо равнище. Те оформят естетическото лице на тазгодишното му издание, с което той справедливо може да се гордее. Всеки един от тези филми доставя истинско удоволствие. Напълно възможно е да ги видим и в България на някои от нашите следващи национални фестивали. В Оберхаузен са се сетили и затова. Специални селекции от филми с техните награди пътуват из цял свят. Време е да дойдат и у нас.


Антония Ковачева