Дионисий Ареопагит

I. Датировка и автентичност: Дионисий Ареопагит е псевдонимът на живелия около 500 г. автор на гръкоезичните съчинения "За божествените имена" (d. n.), "За небесната йерархия" (c. h.), "За църковната йерархия" (e. h.) и "За мистическото богословие" (m. th.) (другите, споменавани от Дионисий съчинения, са навярно фиктивни), както и на десет писма (ep. 1-10). Автентичното име и данните за живота му са неизвестни. Наистина, Дионисий дава вид, че е споменатият в "Деяния на апостолите" 17:34 Ареопагит (d. n. 2, 11; ep. 7, 3), който при това е наблюдавал в Хелиополис слънчевото затъмнение, настъпило при Христовата смърт (ер. 7, 2) и е пристигнал заедно с Петър и Иаков (d. n. 3, 2), ала времето и мястото са фиктивни. Опитите за отъждествяването му със Север от Антиохия, Петър Ивер, Петър Фулон и др. не са убедителни. Затова датировката на Дионисий е възможно да се извлече само посредством иманентен анализ на произведенията му: Неговите съчинения стоят в зависимост от писанията на неоплатоника Прокъл (поч. 485) и са близки по христологията си на оповестения през 482 г. "Хенотикон" на император Зенон. Освен това Дионисий насочва към "Символа", въведен през 476 г. в сирийско-антиохийската литургия от Петър Фулон (e. h. 3, 7, 87, 24 сл.). Трябва да се добави, че съчиненията на Дионисий се споменават за първи път едва около 518/528 г. в няколко текста на Север от Антиохия. Има също така предположения, че авторът може да е от обкръжението на Иоан от Скитопол. Тази теза намира подкрепа в най-новите изследвания, според които между 536 и 543/553 г. самият Иоан и един кръг от учени около него редактират и коментират съчиненията, съставят пролога и ги обединяват заедно с пролога и коментара в единен корпус. Разпространението на произведенията в този корпус и мнимата близост на автора до апостолите задават високия авторитет на съчиненията. Още през 536 г. те биват преведени на сирийски, а след това на арменски, грузински и черковнославянски. Първият латински превод е направен от Хилдуин, абата на Сен Дени (827-835 г.). Джон Скот Ериугена изготвя през 852 г. една версия, противостояща на превода на Хилдуин и по-добра от него. Тази версия съществено формира средновековното разбиране за Псевдо-Дионисий, особено след като съвременникът на Ериугена Анастасий Библиотекар добавя към превода на Ериугена един латински превод на схолиите и обединява двете неща в т. нар. "Corpus Anastasianum". Този корпус е многократно преписван. Едва преводите на Иоан Сарацина (около 1160 г.) и на Роберт Гросетест (между 1240 и 1243 г.) умаляват донякъде значимостта на превода, направен от Ериугена.
Още Евсевий отъждествява - имайки пред очи Дионисий от Коринт - споменатия в "Деяния на Апостолите" 17:34 Дионисий, ученика на апостол Павел, с първия епископ на Атина (h. e. 3, 4, 10; 4, 23, 3). Именно него следва Иоан от Скитопол, който приравнява в своя пролог Дионисий, ученика на Павел, с първия епископ на Атина и автора на гореспоменаваните съчинения. Един Дионисий, погинал в Париж с мъченическа смърт, се причислява при Григорий от Тур към онези седем епископи-мисионери, дошли по времето на император Деций (249 - 251 г.) в Галия ("История на франките", 1, 30). По-късните източници окончателно отъждествяват този Дионисий с първия епископ на Париж. Втората "Passio Dionysii" равнополага този парижки епископ-мъченик с Дионисий от Ареопага, споменат в "Деяния на Апостолите" (PL 106, 23-50; BHL 2178; ca. 750). Едва третата "Passio Dionysii", писаната от абат Хилдуин, отъждествява парижкия епископ-мъченик с онзи Дионисий, който се гледа като автор на трактатите в "Corpus Dionysiacum" (BHL 2175; a. 832).
Още през VI век Ипатий Ефески изказва съмнение в близостта на автора на "Corpus Dionysiacum" до апостолите, което обаче остро се отхвърля при Иоан Филопон и Иоан от Скитопол. Сръчното представяне на съчиненията от страна на Иоан от Скитопол окончателно утвърждава увереността в тяхната автентичност, намерила подкрепа между другото при Леонтий Византийски, Григорий Велики, Софроний Иерусалимски и Максим Изповедник. Едва във високото средновековие отново започва да кълни съмнението, зачекнато например при Пиер Абелар (PL 178, 154 сл.). Открито изразяваните съмнения на хуманистите Лоренцо Вала и Еразъм от Ротердам оказват мощно влияние, особено върху дейците на Реформацията. През XIX век бива открита най-сетне и зависимостта на ареопагитическите текстове от неоплатонизма на Прокъл.

II. Съчиненията: Дионисий няма интерес към христологическите сблъсъци на своето време, протичащи между защитниците на събора от Халкедон (451 г.) и монофизитите. Затова остана безплодна дискусията сред изследователите, дали действително чрез съчиненията на Дионисий и неговите формулировки за "едното единствено богочовешко действие" в Христа (ер. 4, 161, 9), или за Иисусовото "богоформие" (d. n. 2, 9, 133, 5 сл.) е била подсилена позицията на монофизитите, които през 532/533 г. правят шум около съчиненията на Дионисий в полза на своята христология по време на една монофизитско-халкедонска верска дискусия в Константинопол. Интересът на Дионисий е насочен по-скоро към проблема
за истината и теорията на познанието, тоест към въпроса за познаваемостта и познанието на Бога от онтологическата система на неговото творение. Съчинението "За божествените имена" като християнска интерпретация и трансформация на Платоновия "Парменид" задава въпроса за познаваемостта и познанието на Едното, което Дионисий равнополага с единия триединен Бог. Познаваема е не същността Божия, познаваеми са само неговите символични, както и неговите позитивни (катафатични) и негативни (апофатични) именования, които Бог откровява в своите тринитарни споделяния на самия себе си. Това е неговото творение, това са неговите слова, дадени в Откровението, както и неговите излъчвания.
Съчиненията "За небесната йерархия" и "За църковната йерархия" описват онтологичната система, познаваема чрез тринитарните самосподеляния на Бога. Тази система е йерархично структурирана и подредена отгоре надолу (степенна онтология). Небесната йерархия се подразделя на девет степени, групирани в три триади, във всяка от която са включени също така йерархично подредени хоровете на нематериалните ангели. Първата триада се състои от Серафими, Херувими, Престоли (c. h. 7); втората триада от Господства, Сили, Власти (c. h. 8); третата триада от Начала, Архангели, Ангели (c. h. 9). Тези девет степени посредничат отгоре надолу, в низходящ ред, между Бога и човека. Църковната йерархия като отражение на небесната се подразделя също така на три триади, към всяка от която се числят по три групи: Триадата на светите тайнства се състои от Кръщение, Причастие, Миропомазание (e. h. 2 - 4). Триадата на свещеническите чинове включва епископи, свещеници и дякони (e. h. 5), а тази на подчинените им чинове обхваща монаси (катехумени), вярващ народ (енергумени) и несъвършени (каещи се) (e. h. 6). Чрез тези два трактата Дионисий се проявява не само като създател на понятието "йерархия", а по-скоро като систематик, комуто се е отдало убедително и трайно да представи и обоснове реда на божественото творение според неговото съдържание. Творчеството на Дионисий има своя връх в съчинението "За мистическото богословие", което довежда въпроса за познаваемостта и познанието на трансцендентното Едно до един апоретичен отговор: "За нея (тоест за Бог като причина) няма нито слово, нито име, нито познание, и не е тя нито мрак, нито светлина, нито заблуждение, нито истина" (5, 150, 3-5). Единственият път към Бога е пътят на мистичното единение. Десетте писма имат за цел съдържателно да пояснят и допълнят посочените трактати.
Хипотезата, че в "За божествените имена", "За църковната йерархия" и в "Писмата" от 6 до 10 са били въведени интерполации, може да бъде оборена чрез Гьотингенската "Editio critica maior" на текстовете (PTS 33, 36).
Неавтентични съчинения, приписвани на Дионисий, са: "Писмо 11 до Аполофаний философ", налично в латиноезична версия; "Писмо до св. Тимотей за страданията на апостолите Петър и Павел", съхранено на латински, сирийски, арменски, грузински, арабски и етиопски език; "Писмо до Тит" на арменски; "Повествувание за своя живот", разпространено в сирийски версии и притежаващо коптски, арабски, грузински и арменски варианти; "Астрономически и метеорологически трактат" в сирийски ръкопис; "Изповедание на вярата" в арабска версия.

III. Значимост: Дионисий е един иновативен мислител. Чрез остроумното свързване на неоплатонизма с християнството той христианизира неоплатонизма и го интегрира в християнството. По този начин Дионисий, от една страна, омаломощава неоплатонизма като светоглед на богатата на традиции езическа конкуренция на християнството, а от друга страна той, чрез своята християнска трансформация на платоническото мислене, дава ход на едно - вече християнско - по-нататъшно въздействие на платонизма.
Дионисий оказва влияние върху християнската философия и теология до ХХ век включително. Със съчиненията на Дионисий активно се занимават и мислителите на схоластиката, особено Тома от Аквино, при когото Дионисий е цитиран около 1700 пъти. В същото време на неговите произведения се основават мистици като Екхарт, Йохан Таулер, Йан ван Рюйсбрьок, Иоан от Кръста или Жан Жерсон. Затова Дионисий се числи към най-коментираните автори през Средновековието и Ренесанса. Многобройните сирийски, гръцки и латински коментари, като тези на Иоан от Скитопол, Максим Изповедник, Теодор Бар Заруди, Иванис от Дара, Джон Скот Ериугена, Хуго от Сен Виктор, Иоан Сарацина, Бар Салиби, Роберт Гросетест, Тома Галски, Алберт Велики, Тома от Аквино, Тома Испански, Георги Пахимер, Жан Жерсон, Дионисий Картезианеца и Марсилио Фичино, ознаменуват заниманията със съчиненията на Дионисий както на Изток, така и на Запад, които продължават да оказват влиянието си и върху немския идеализъм. Ако значимостта на един автор трябва да бъде измервана според историята на неговите влияния, тогава Дионисий несъмнено се числи към най-значителните автори на Запада.

Беате Регина Зухла
Преводът е
осъществен по:
Lexikon
der antiken
christlichen
Literatur
,
hg. S. Dopp
und W. Geerlings,
Verlag Herder,
Freiburg im
Breisgau - Basel -
Wien 1998,
S. 174 - 176.


Превел от немски
Георги Каприев