- Какви са впечатленията ви от конференцията?
- Моите впечатления, разбира се, са блестящи, но не би следвало моето мнение да е меродавното, защото аз съм неин организатор. Съдейки обаче от впечатленията на колегите, от техните изказвания и от първите писмени отзиви, които започнаха да пристигат, изглежда от години не е имало такава конференция. Само ще цитирам едно мнение: "От години не се е случвала конференция, в която да няма нито един посредствен доклад". Значи всички доклади са били от високо равнище нагоре. Това се видя и от дискусиите, които в София се получиха като никъде другаде директни, със сблъсък, много продължителни. Интересът на колегите един към друг беше голям, те, така да се каже, забравиха академичните си западноевропейски задръжки и директно се занимаваха с наука. В този смисъл от научна гледна точка конференцията протече наистина блестящо, бяха представени няколко съвсем нови изследвания, а тези, които работиха върху по-познати теми, показаха съвсем неочаквани гледни точки.
- Няколоко думи за българската медиевистика.
- Българската философска медиевистика показа себе си тук. Имаше три български доклада: на Цочо Бояджиев, един троен доклад - Лидия Денкова, Петя Янева, Клементина Иванова, и на моя милост. Иван Христов пък представи ръководения от него проект. Получиха много висока оценка. Това нас не ни изненадва. Българската медиевистика има развитие, чието начало най-общо може да се датира около 1983 година, с един здрав инкубационен период (по обясними причини) до около деветдесета, който се оказа много здравословен за нас. След това започна разгръщането й както на кирилица, така и на латиница. Изглежда по-важно и по-забелязвано се оказа това на латиница. Някои от нашите колеги вече имат доста сериозен авторитет в медиевистката общност. Самият факт, че конференцията се прави в България, показва това. Трудно се печели такава конференция. Аз присъствах на заседанието на международното общество в София и видях колко трудно се прокарва подобна идея. Ние имахме своите проблеми, но фактът, че по време на световния конгрес в Ерфурт през 1997 г. София беше избрана за столица на конференция, вече говори сам за себе си. Българската философска медиевистика се вписва в общия контекст на световната медиевистика, а нека не забравяме, че философските медиевисти по света са някъде около 1000 човека, т.е. това е една достатъчно езотерична професия. След средата на осемдесетте обаче големите самотници, онези, които правят сами тритомни, петтомни издания, публикуват ги и взимат акъла на хората, вече са изчезнал вид. Те са като динозаврите; техните портрети висят по стените, покойници са. Съвременната медиевистика се прави в интернационални екипи, а модерната техника, която медиевистите използват като всички останали учени на този свят, ни дава възможност да комуникираме, без да се съобразяваме с разстоянията - обикновено екипите са дву-, три-, петстранни; работи се много активно със Северна Америка, която напоследък показва голям напредък в нашата професия, със Западна Европа също. От Източна Европа мисля, че ние сме тези, които се включват по-активно, но нека не забравяме поляците. Модерната медиевистика има модерните си проблеми, модерния си поглед към средновековната философия, модерните си издателски практики (ето, излезе CD-ROM на Corpus Scriptorum Christianorum). Тя действа в интернационален мащаб и има международен профил. Затова подобни конференции не са случайни - добре е веднъж годишно хората, работещи заедно, да се виждат, за да не си забравят физиономиите, да обсъждат наживо проблемите си; както научните, така и тези, които са свързани пряко с работата като администрация. България се вписва успешно в тези контакти, ние имаме няколко международни проекта, оценката е много висока.
Българските медиевисти обаче са много малко. Факт е, че по време на конференцията имаше моменти, в които българите в залата бяха по-малко от американците, а американците бяха четирима. Това е жалко, но аз вярвам, че това е временен кризисен период и нещата ще се променят. От друга страна, безкрайно много медиевисти в една култура е вече диагноза за обществото, това е болно общество.
- Всички участници изразиха мнение относно косовската криза. Вие какво ще добавите във връзка с това?
- Аз само ще кажа, че няколко наши западноевропейски колеги, уплашени от войната в Косово, не дойдоха в София. В случая проработи не само елементарният човешки страх, но и зловещата сила на западната пропагандна машина, която се държи по ужасен начин. В тази война няма праведни. И трите страни са грешни. Но има жертви. Нито един от наличните подходи не е решение на проблема. Това е просто белег, знак за една огромна криза на механизмите за социално действие, за поддържане на хуманния патос на европейската цивилизация. Неслучайно всички участници в нашата конференция, а това са високи интелектуалци, изразиха своя протест както срещу атаките на НАТО, така и срещу действията на правителството на Милошевич. Но пак повтарям, основният проблем (вън от човешкото нещастие) е липсата на социални механизми за регулиране на европейското културно пространство, а и в момента не се очертават такива механизми. Общо мнение, което и аз споделям, е, че след началото на този конфликт от медиите изчезнаха интелектуалците и се появиха генералите, появиха се хора с пагони. Само в сутрешните или полунощните предавания на големите телевизии се мярва някой човек с брада и вратовръзка, който, общо взето, изказва своя скептицизъм и огромно съжаление. Липсват алтернативни гледни точки и интелектуални гласове, които биха били в състояние да гарантират ценностите на европейската култура. И това е много жалко.

Доцент
Георги Каприев

Езотериците
за повседневното