- Какви са вашите впечатления от конференцията. Какви бяха очакванията ви и какво в крайна сметка се получи?
- Идеята за конференцията съществува от няколко години, но никой не можеше да знае какво ще се случи в последните седмици - подготовката й стана неочаквано драматична. Но тя беше подкрепена от известни учени и стана прекрасна, наистина прекрасна; сигурен съм, че ще има голямо въздействие върху по-нататъшните научни дискусии. Това, което очаквахме - да срещнем източната - византийска и западната - латинската традиции - се получава по-добре, отколкото на всяка друга конференция, която съм посещавал. Заедно с това се установиха множество нови, а и атмосферата е чудесна. Много се радвам, че съм тук.
- А защо избрахте тъкмо България за домакин на тази конференция?
- Това е резултат от приятелството и сътрудничеството между Томас институт и тукашната катедра по история на философията и специалистите по медиевистка философия в лицето на професор Георги Каприев и професор Цочо Бояджиев. Те в последните десет години редовно пребивават в Кьолн. Веднъж вече, през 1995 г., нашият Томас институт заедно с тукашната катедра по история на философията в продължение на седмица обсъждахме в Благоевград коментара на Тома за "Божествените имена", гл.4, за доброто, светлината и красотата и после решихме да кандидатстваме пред Международното общество за изследване на средновековната философия за такава годишна конференция. Подобни конференции се организират всяка година на различно място - имало е в Кеймбридж, в Лувен, следващата година ще бъде във Флоренция и Пиза, а по-следващата в Порту Алегре в Бразилия. Кандидатствахме, бяхме одобрени и започнахме организацията.
- Няколко думи за Томас институт, на който сте изпълнителен директор...
- Създаден е след Втората световна война. Това е институт за изследване на средновековната философия и история и е свързан с философския факултет. Преподава се философия, а изследванията са специализирани по някои теми на средновековната философия. Имаме големи издателски проекти - Николай от Куза, латинските съчинения на Майстер Екхарт, латинският Авероес, латинският Аристотел, Хенрик от Ген, Егидий от Рим и т.н. Освен това на всеки две години организараме Кьолнските медиевистки дни; те бяха и истинската начална точка на нашето сътрудничество и лично приятелство, защото през 1990 г. професор Каприев и професор Бояджиев дойдоха за първи път в Кьолн.
- Един малко по-общ въпрос: как виждате мястото на философската медиевистка, наричана често архиварска наука, в една модерна или постмодерна ситуация.
- На първо място никога не бих приел, че съм архивар; аз не съм архивар, а философ. Философ, който е наясно, че ние, и това е много близо до постмодерния опит, не тръгваме от нулата, че живеем в исторически контекст, че вероятно ще се откажем от прогресисткия възглед за историята, че имаме свободата да правим връзки между нашите идеи, нашите въпроси и различни типове отговори, дадени в други времена при други обстоятелства. Всъщност времето не е нож, който разрязва една идея, или, казано херменевтично, времето като такова няма авторитет. И за да се върна на въпроса ви, средновековната философия може да даде много, за да се разбере историята на идеите, на мисълта, на културата не само от историческа гледна точка. В противен случай не можем да разберем каквото и да било за историята на европейската мисъл и за европейската история като цяло. Ако се вгледате в изворите, ще разберете колко скучни са някои модерни глупаци. Казват, че са най-великите, а са си просто наивни и необразовани. Това са част от множеството причини, заради които ние не сме архивари. Ако си архивар, никога няма да отвориш един ръкопис, а само ще го запазиш; да направиш критическо издание означава да провериш всичко, да реконструираш историята на една мисъл, която е изминала понякога вековен път, да разбереш какво е посланието и наследството на един текст. Мисля, че това е нещо съвсем различно. Аз съм привърженик на много от чертите на постмодерната философия, която е по-наясно с крехкостта на нашата гледна точка и ни дава свободата да се отървем от историята на прогреса. Трудно е да се повярва, че наистина има прогрес в човешката история.
- На няколко пъти по време на конференцията беше отбелязана връзката с проблемите в Косово, отношенията между средновековния Изток и Запад бяха използвани за аналогия с настоящата ситуация.
- Мисля (и това се подчерта не само от българските колеги), че съществува голямо неразбиране от страна на западните страни спрямо балканската култура. Подхода, който трябва да изберем, е да потърсим множеството общи корени, местата на срещи между западната и източната култури. Не знам дали настоящата ситуация може да се обясни с препратка към Псевдо-Дионисий, той може и да ни проясни умовете, но все пак ми се струва, че с последните петдесет, шестдесет, седемдест години реални връзки могат да се направят. Това е проблем на този век, който никога не е бил решаван по подходящия начин. Някой си, обявил се за лидер на сърбите, всъщност е истински престъпник; реакцията на НАТО обаче показва, че от насилие не можеш да очакваш друго, освен насилие. Това наистина е трагедия и всеки, който е тук, го е усетил. Ние се опитваме да изразим някаква солидарност с вас, но и да се дистанцираме от бомбите, които падат съвсем близо до България.
Знаете ли, след световния конгрес по средновековна философия тази конференция е най-трудното нещо, което съм организирал; всички пречки, които можеха да се случат, се случиха. Щастлив съм, че аз и Георги Каприев успяхме да се справим. Получи се много интензивно общуване. Можа да се види, че философията, дори средновековната, има приложение, т.е. че не става въпрос само за правене на обикновена наука. Защото философията винаги е носила в себе си напрежението между науката и начина на живот. Струва ми се, че и ние обогатихме тези взаимоотношения, защото не обсъждахме неща, отдалечени от живота ни, а близки до чувствата ни. Много съм щастлив, че това се случи, че това беше духът на конференцията.


Професор
Андреас Шпеер,
изпълнителен
директор
на Томас институт,
Кьолн


Езотериците
за повседневното