- Какви бяха очакванията ви за тази конференция и какво в крайна сметка се получи?
- Мисля, че идеята за организирането на тази конференция е чудесна, много съм щастлив, че мога да участвам в нея. Първо, защото се провежда в България със сътрудничеството на френските и немските колеги; подновяването на философските изследвания тук, в София обещава много за в бъдеще. Второ, защото темата й е много хубава - един митичен, символичен автор, който е част от общото наследство на средновековната латинска, византийска, но също и славянска традиция (вчера научих, че през четиринадесети век вече е имало много негови преводи на старославянски). Освен това и вашият град има символично име за един философ. Всичко това ме привлече да дойда (за първи път съм в България). Но не мога да скрия, че съм нещастен - не заради посрещането, то е невероятно хубаво, а заради тази война, която все ми се върти в главата. Така се чувствах и докато се подготвях - при нас беше Великден, Страстната седмица, а аз бях огорчен, мисълта за войната дори ми скова писането. Докладът ми е за вечността и времето - и си мислех каква ли е връзката; и що за нищожен проблем е този. Това ме парализираше, отнемаше ми цялото желание за работа. Освен това имаше колебания дали конференцията да се състои, но аз настоях, че е необходимо да я проведем.
- Какво мислите за българската медиевистика?
- Познавам разработките на двама от участници, едната за Анселм, а другата за Палама, но като цяло не съм много в течение. Мисля, че трябва да се набляга на важността на Средновековието във философското образование, защото става въпрос за цяло хилядолетие, дори за повече от хилядолетие. Хиляда и петстотин години на пречупване на античната мисъл през християнската - това наистина е формирало модерната мисъл. Европейската мисъл, дори атеистическата, не може да бъде разбрана, ако се прескочи Средновековието. Това го казвам във връзка с образованието по философия; а колкото до изследванията на средновековната философия, те винаги ще си бъдат само за малък брой специалисти и винаги ще е необходимо международно сътрудничество, в противен случай не биха могли да оцелеят. Аз например имам контакт с Факултета за средновековни изследвания в Будапеща.
- Вие сте председател на Института по философия в Лувен, Белгия. Бихте ли разказали повече за него.
- Самият лувенски университет съществува още от Средновековието, от петнадесети век. А институтът е създаден преди 120 години през големия период на неотомизма. Днес той е с голямо значение за философската общност, повечето студенти са чужденци, има и един български студент. Очевидно вече не става дума за томистки или неотомистки институт, учи се всякаква философия, но ние държим студентите да са запознати с историята на философията, да имат достатъчно широк поглед.
- А какво мислите за събитията в Косово?
- Според мен въобще не трябваше да се започва толкова бързо с военни действия. Имаше други начини, възможна беше друг тип политика - особено когато става дума за територия, в която съсъществуват множество култури; в случая задължително трябва да се търси някакъв modus vivendi. Още повече, че в Косово не малцинството, а мнозинството е албанско. Струва ми се, че се забелязваше някакъв напредък - сред младежта, сред интелектуалците в Югославия имаше някакво движение... Ако бяхме имали повече смелост и преди всичко повече търпение, това движение да бъде подпомогнато, може би чрез икономически мерки или нещо подобно... Всеки случай да се започва толкова бързо с войната беше катастрофално. Може американските военни да са си мислили, че за два-три дена всичко ще свърши, но явно не е толкова просто. Какво ли друго сръбската армия би могла да противопостави на НАТО, освен бежанците като вид "хуманитарно" оръжие. Естествено, това е ужасно; но се съмнявам, че сърбите изначално са имали намерение да се отърват завинаги от косоварите. Жестоко е, лошо е, не искам да ги оправдавам, само казвам, че трябваше да проявим повече търпение, което да комбинираме с други адекватни действия. Погледнати отвътре, нещата винаги стоят по-сложно - всеки носи своето минало, своите спомени, затова събитията не трябва да се насилват. Ще ви дам пример с Белгия. Повече от век холандците и фламандците не са имали свой език, били са доминирани от французите; сега вече не е така. Но никога не е имало терористи и бомби, защото са се спазвали някакви демократични процедури. Защо НАТО не действа по същия начин в Турция, където положението е много по-тежко, или в Израел? Заради всичко това не разбирам защо тази война беше започната така бързо. Аз съм за контакти, за Рамбуийе или за каквото искате от този сорт, но да се казва "ако не подпишете сега, ви пускаме бомбите", е абсолютна лудост. Днес все пак е Великден, струва ми се уместно да се обяви примерно еднодневно примирие, за да се изпрати хуманитарен конвой в Косово; най-много страдат косовските албанци, но сръбските граждани също.


Професор
Карлос Стил,
председател
на Института
по философия
в Лувен


Езотериците
за повседневното